30. КОЗУНАКЪТ

На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака.

От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче!“ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости?“ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.