31. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

На Изгрева имаше градина и посадени много плодни дръвчета, при засаждането на които и Учителят бе взел участие. Пролетно време при почистване на градината и Учителя работеше заедно с нас. По средата на мястото бяхме направили една беседка от лози, а това беше любимото място на Учителя. Винаги Учителят сядаше там на една пейка, почиваше или размишляваше под сенчестите листа на лозницата.

Като се върнахме от Мърчаево през есента на 1944 г. ние бяхме се събрали пак в градината, бяхме насядали около Учителя в беседката. Тогава Той се обърна към мене и д-р Жеков и каза: „Рекох, тук ще бъде Моето място!“ Посочи ни с ръка и определи точно къде да Го Гюставим след като си замине.

В двора имаше няколко големи дъски и братята искаха да ги вземат, за да ги употребят за нещо. Учителят им каза да оставят тези дъски и след това се обърна към един от дърводелците: „Приберете тези дъски, защото ще ви потрябват“. Той знаеше своят край и че си заминава от земята и се приготовляваше за него. Не го споделяше явно, но се чувстваше как се сбогуваше с любими места. По-късно се разбра, че Той мнозина братя и сестри предварително ги беше подготвил за своето заминаване по различен начин, къде явно, къде по Неговия любим, символичен начин на изразяване.

Веднъж отивам при Учителя малко сърдита и казвам: „Учителю, сестрите ми се сърдят, че само аз ви готвя и само аз почиствам.“ Той взе цигулката, започна да свири и да пее едновременно следната песничка: „Тя няма край, тя няма край, тя няма край!“ Учителят изпя песента, прибра си цигулката и аз се прибрах в кухнята. Там намерих онези сестри, които протестираха, разказах им какво съм запитала Учителя и им изпях песента, че тя няма край. Че човешките работи нямат край.