29. СКРОМНИЯТ КВАРТИРАНТ

Учителят пристига в София около 1900 г. и става квартирант в семейство Пеневи. Те били духовни хора, чели окултна литература и по този начин поканили на гости Петър Дънов да им гостува на една вечеря, където се били събрали онези, които говорят, че има вече доказан невидим свят. Те имали двуетажна, хубава къща и Дънов ги попитал, може ли да остане при тях на квартира. Те се съгласили, приемат го и Му дават една малка стаичка, под стълбището, в която имало един железен креват, една твърда възглавница и доста извехтели одеала. Досещате се, че тази стаичка е била приготвена за слугинята. По онова време големите къщи са се строили от богати хора. Обикновено те са наемали слугини от Софийските села. Имало е специален пазар, където селяните си водели момичетата, за да ги цанят у някой богат човек. Та тази стаичка била приготвена ^а такъв случай. Дънов стоял една седмица в тази стая. Един ден мъжът казал на жена си: „Не виждал ли, че този човек не е какъв да е. Я дай да Му дадем една от хубавите стаи“. Извикали Дънов и Му посочили и предложили хубавата стая, добре подредена с чисти, хубави завивки. Той им поблагодарил отново и пак така смирено влязъл в новата си стая. По-късно Дънов, след като преминава през няколко такива къщи, накрая около 1905 г. отива да живее у Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ 66. И което е било най-интересното, и тук на Дънов е било посочено място за квартира една стаичка в приземния етаж, което си било направо мазе. По-късно се освобождава едната стая горе на първия етаж и Гумнерови я предлагат на Дънов, за да живее в нея. Долу в мазето по-късно се оформя трапезарията на дома, а горе в малката стаичка Учителят живее до 1926 г., след което идва на Изгрева.

Тези случки ми бяха разказани както от семейство Пеневи, които станаха после последователи на Учението Му, така и от леля Гина Гумнерова.