ЦАНКА ЕКИМОВА

ЮРДАНКА ЖЕКОВА (1.01.1896-1.01.1978)

1. БЛАГОУХАНИЕТО

Като млада девойка аз ходех често в дома на бащата на Петър Дънов, свещеника Константин Дъновски, като понякога помагах в домакинството им. Един ден дядо поп казва на сина си: „Петре, имам едно хубаво, пъргаво момиче, което ми много помага“. А когато идваше синът му Петър аз избягвах да се срещам с него. Беше ми стеснително и не знам защо неудобно. Един ден случайно се срещнахме и той ми каза: „А-а, хванах ли те? Ще бягай, а?“ От този момент Петър идваше да се храни при баща си и аз приготовлявах храната. Един ден Петър ме пита: „Имаш ли обуща, рокли, палто?“ Аз отговорих, че всичко си имам. След някой и друг ден той ми подаде един плик и ми каза: „Когато си отидеш вкъщи, тогава ще го отвориш“. За моя голяма изненада плика беше пълен с пари. Понеже аз от нищо нямах нужда от тези суми, аз раздадох на нуждаещи се братя и сестри и накупих продукти за бедните. Напълних торби с храна и раздадох всичко. За себе си не задържах нищо.

Когато след някой ден се срещнах с дядо поп Дъновски, синът му Петър ме спря и каза: „Добре изпълни задачата“. После допълни: „Ще се събирате и ще правите нощни молитви!“ Една нощ във време на молитва за първи път се разля необикновен аромат над главите ни и ни се внуши да си издигнем ръцете нагоре и в тях ни се даде миро благоуханно. От него всички с едно памуче се намазахме. На следващият ден помазахме с памучето напоено с мирото трима души болни и те моментално оздравяха. Памучето пуснахме в един сух кладенец. Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни.

На сутринта Петър Дънов ми каза: „Това ухание се даде от горе, но то рядко се дава. Имали сте посещение на същества от някоя друга планета“. Нея нощ всички бяхме на колене и пеехме: „Тебе пеем!“ След това уханието изчезна и не се повтори. Чак тогава разбрах, че Петър Дънов не е обикновен човек и започнахме да Го наричаме всички Учителю.