НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

2. Белите и черните братя

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова) ТОМ 7
Алтернативен линк

2. БЕЛИТЕ И ЧЕРНИТЕ БРАТЯ



В 1924 г. дойдох от Варна в София за малко, за да споделя с Учителя за разцеплението във Варненското братство. Там бяха се разделили на бели братя, а ония които не са в числото на белите, от самите бели бяха наречени, че са черни. Учителят ме задържа три месеца и все ми говореше в Горницата. Един ден аз си събрах багажа и мислех да си тръгна вече за Варна. Учителят ми каза: „Кой ти каза да си тръгваш?“ Като чух това аз си развързах багажа и останах. След два дни аз пак съм при Учителя и тогава Той си затвори очите в дълбоко съзерцание и два часа не продума, нито пък си отвори очите. Той мълчи и аз мълчах. И двамата сме в мълчание. След това Той погледна часовника, който държеше в ръката си и каза: „Дадоха ми отпуска и ще заминем заедно с първия бърз влак и на никого няма да казваш“. Аз от радост станах, прегърнах Го и Му целунах ръка. И тогава Учителят ме погали с ръката Си. „Сега ще телеграфираш на Иван Жеков: Пристига Юрданка и Петър“. На гарата във Варна ни посрещна д-р Иван Жеков с файтон. У нас по това време живееха осем души братя, които чакаха да ме посрещнат и като видяха, че идвам с Учителя се зарадваха много.


По това време варненското братство се беше разделило на две групи. Едните се наричаха бели братя, а нашата група, в която бях аз бяха я нарекли черни братя. Но за голяма изненада на „белите“ Учителят отседна при нас, при Черното Братство. Така като го бяха определили и назовали. Когато научиха, че Учителят е при нас, дойдоха през деня братята от „Бялото братство“ и тогава Учителят направи помирение. На прозореца имаше перденце окачено на тел и когато приятелите идваха Учителят ме питаше: „Тези от кои са? От Белите? Но Белите не са побелели“. Един ден Учителят каза: „Нека дойдат всичко от Белите да се запознаят с Черните. Дойдоха всички. От едната страна стояха Белите, от другата Черните. „Е, рекох, знаете ли кой е този, който ви окачи табели с черни и бели?“ Те мълчат. Така Той ги сконфузи. От този момент се стопиха всички сенки на неприязън между нас и настана хармония с чисти братски отношения за взаимопомощ.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ