11. ВЕЛИК ДУХ И ВЕЛИК МЪЧЕНИК

Но чакай да ти кажа нещо за Дарлинка и Симеон Симеонов. Една сутрин в 10 часа преди да влезе Учителят за беседа в големия салон, Дарлинг обикновено заставаше на сцената, нали си я спомняш с букличките и се чопли нещо, а аз бях седнала някъде на пейките. Аз много обичах да наблюдавам хората. И какво мислиш. Симеон Симеонов изпъжда Дарлинг от мястото й и тя застава на прозореца, но пак щастлива. Иначе нали Симеон беше завършил право, хубаво четеше. И сега да видиш, нали от Учителя нищо не може да се избегне. Той влиза през западната врата и върви, но не отива към масичката, бялата, а спира и казва: „Има човек, да влезе!“ И Дарлинг по телепатия влиза след Учителя и Той продължава: „И тогава ще почна“. Да видиш как ги кастри Учителят по беседите. Той не дава да наскърбят някого. Някой път като се разсърди после може да не слезе долу да яде, защо да правят тия работи? И Паша та и Катя Грива и Маргарита Мечева, все около Учителя. И Теофана, пък тя, все до Учителя стоеше. Той им казваше „Да идат да работя, а не да ме пазите тука“. И така Учителят отива на масичката и почва беседата. Това го запомних. Наблюдателна съм въобще. Не са Го слушали Учителя. „Ако Ме слушате, една стотна да изпълните, ще бъдете щастливи, 1/100 от Учението Ми да изпълните.“ Всеки си кара по своему. Та всичките беседи да ги четете, щом едно не изпълните, това нищо не е. Затова малко да четеш, ама да го разбереш. Хубави работи пише Учителя.

Веднъж минавам и виждам как Учителя слиза по стъпалата с една пръчка. Отпред стоят Маргарита Мечева и Теофана Савова. Учителят е строг и ги подгонва с пръчката: „Да отидете да работите, та да си изкарате за пенсия“. Сега дойдоха години, че само с пенсията живеем.

Сега да кажа нещо за Дарлинг? Тя била свирела. Това не го знам, като не съм видяла! Ходила при Учителя да свири, пък нито един път не е дошла на гимнастики да свири. Ти вярваш ли го това, че свирела на цигулка? Защо да не вярвам. Може да вярваш. Не искала да свири. Не искала да свири на Паневритмия, не можела да търпи като се препират, като се карат помежду си.

Понякога на канапче имаше вързани гевреци и Учителят ги раздаваше на гимнастиката. Ама някой Му ги носи? Ами носи ги, но Той ги раздава и ние Му целуваме ръката. Някой път като не стигат чупи и дава парченца. Един така благ поглед имаше Учителят. Каква Любов се излъчваше от Него. Ние я поемахме тази Божествена Любов и се хранехме с нея. А това е Небесния хляб. Сега е останал само в Словото Му.

Бяхме веднъж на една вечеря у Стоянка Драгнева, на която тя започна да ни говори, че Еленка-стенографката казва, че Учителят е един велик Дух, който ни е водил в Египет и че и в бъдеще ще ни води в други светове. А тука ние не го слушахме, тормозихме го, измъчвахме го с нашите щуротии в личния си живот.

И Нестор веднъж спомена сестра Елена като пожела да направим една молитва за Елена при една годишнина. Когато Елена била завършила следването си отишла при Учителя и Му казала: „Учителю, сега трябва да си намеря работа“. А Учителят й отговорил: „И тук няма да останеш гладна, остани при Братството“. И Елена останала и работи като стенографка. Работи за Словото на Учителя. Учителят бе Велик Дух на Небето и Велик Мъченик на земята. Заради нас и от нас бе мъченик.

А като се скарахме със сестра ми веднъж знаеш ли какво сънувах: Четири попове (поповете да знаеш са дяволите) и тъй четири попове целите в черно с калимавки. Скарахме се, спя вкъщи, беше светло, пердета няма. Към четири часа - щях да издъхна значи. Четири попа носят ковчег и един вика, обърна се към мене да ме ядоса, един от четиримата с калимавка: „Ела да си видиш синчето в ковчега, колко е хубаво!“ Викам: „Да се махаш“ И се събудих. Ако не бях се събудиха щях да издъхна и гледам четири часа. Сигурно тогава е починал Стефчо. Хората са спели. Но хората вече и да убият човека се свиват и бягат, защото ги е страх. По-рано не смеем да приказваме. Но каквито са едните, такива и другите. Та ковчега бе за сина ми. А аз останах. Аз имам работа. Работа с един талант, който ми е даден, но не го заравям в земята. С него припечелвам само за прехраната си. И това ми стига.

Та казвам, че сестра ми беше стреляна - Мария. Защо е стреляна? Не зная. Ние бяхме си легнали с Тошо и сутринта чух да казват: „Кой от Изгрева е застрелян, цигуларката ли?“ И аз си мисля, че това е сестра ми сигурно и веднага отивам в Пирогов и ръката й така стоеше. Имаше един Беню тука, той я стрелял, някой я наклеветил, где да знам. Куршумът бил минал на десет см от сърцето. За малко да бъде застреляна и тя извикала: „Ох, детето ми, детето ми“. Лежа в Пирогов и кръв й преливаха. Синя беше цялата. Оживя.

Лулчев бе ходил първо при баща ми и той му гледал на ръката и му казал, че ще бъде застрелян. Лулчев казал: „Бай Тодоре, руснаците ме гонят, искат да ме убият“. Баща ми казал: „Ти имаш възможност да избягаш, ти имаш дълъг живот“. После отишъл при Учителя и Учителят му казал същото нещо каквото казал баща ми. Защото баща ми има връзка с Учителя. Но Лулчев си казал, че имал някакъв сторен грях. И не знам по каква линия е греха, но съм сигурна, че бе казал: „В този живот ще платя за него“. И го съдиха и го убиха. Разплати се.

А за брат ми Митко (Димитър) трябва да имам някаква карма с него. Даже в хороскопа ми го имало, че ще страдам от близки хора. Той има много лошо отношение към мене - отначало досега.

Мъчих се много, мъчеха ме близките по кръв хора, но чужди по дух. Накрая дойде времето, че чужди хора по кръв, но близки по дух ми дадоха апартамент. Сега съм спокойна. Благодаря. Знам, че това е работа на Учителя и затова сега с моя един талант, който бях заровила - мога само да свиря. Свиря на събранието песните на Учителя.Свиря на Паневритмия. Така се отблагодарявам на Учителя за всичко. С това мога. С друго не мога да се отблагодаря.А и това не е малко. Да благодариш на Бога твоему в Дух и Истина.

Записала Марийка Марашлиева, 1993 г.