57. МЛАДОЖЕНЕЦЪТ

Ние бяхме на летуване на 7-те Рилски езера. А това беше времето, когато Тодор преследваше жена си и когато беше получил предупредително писмо от Балтова, че жена му Тодора вече е на другиго жена. Като минава през Самоков той, Тодор алармира полицията в града, че горе жена му избягала с един дъновист, оставила четири невръстни деца в ръцете му и че се намира в лагера на Дънов. Тогава полицията изпраща двама агенти да ни търсят нас двамата избягали в планината блудници. Него ден валеше ситен дъжд. Аз и Учителят бяхме при палатката Му, която е доста нависоко от кухнята и от там наблюдаваме как агентите долу ходят между нашите хора, търсят някого и надникват в палатките. Като видя това Учителят ми каза: „Тя горе става каквато става. Горе е войната между духовете. Едни духове са със тебе, други духове са със Тодор. А вие сте тука само маши, чрез които се местят въглените в жаравата“. И както се развиха после работите се разбра, че са надделели светлите духове и войната се реши в полза на сестра Тодора и с нейното освобождаване от мъжът й. Преди да започне нейното освобождаване, Учителят й бе казал: „Ти си затънала и загазила до гуша в калта. Ако дойда Аз да те освобождавам и да те извадя и аз ще се удавя. Затова ще ти хвърлим дъска, по която да излезеш от блатото. Дето ще се оцапа главата, по-добре е да се окалят краката“. Вие вече разбирате, че аз съм бил дъската, която е хвърлена в блатото, по която Тодора е трябвало да излезе. И така само си е окаляла краката като е минала по дъската, но си е запазила главата. А затова, че дъската се въргаля в калта за нея да не говорим. Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван. От Ангел станах на чер гарван. Как ви сте струва цялата тая работа? Разбъркана, че объркана и всички се въргаляме в калта и станахме от черни, по-черни. Тодор стана черен бивол, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван.

В тази връзка веднъж Учителят на една беседа споменава за нас следното: „Тя, сестрата се е хванала за едно клонче от един бряст, дето се е надвиснал над реката, а вие искате да я откачите оттам и да падне във водата, та да се удави“. След това изгледа всички и помълча малко.

И така в развоя на тия събития Учителят веднъж ме пита: „Какво, тя да не иска да се омъжи за тебе? Ти какво, да«не би да искаш да се жениш за нея? Ако се ожениш за нея ти ще умреш!“ Аз кимнах с глава, че съм разбрал.

Сестра Тодора след развода се установи на Изгрева напълно като братска работничка на градината. Даже Учителят беше казал на една сестра, че Тодора да дойде да работи при нас и ще й заплатят един лев повече тук на Изгрева отколкото получава от нейната работа в града. И така станахме четирима работника: аз, брат Ради, Минка и Тодора.

През време на 9-месечния ни престой в село Мърчаево, където бяхме евакуирани с Учителя и живеехме в дома на Темелко Стефанов, Той веднъж ми каза: „Може да се ожените с Тодора, но ще отидете да живеете не на Изгрева, а в София, в града“. Това за мен не беше приемливо, защото аз не исках да напущам Изгрева и Учителя. Ние продължихме да живеем както си бяхме по-рано.

Десетина години след заминаването на Учителя една вечер Той ми се явява на сън и ми казва: „Ожени се!“ Понеже беше сън, аз не смеех да се реша. Освен това знаех от Учителя, че когато някого на сън женят, преведено на човешки език това значи, че оня когото оженят, то той ще умре. Този въпрос ме постави в затруднено положение и се чудех как да го реша и започнах да изчаквам без да казвам на Тодора. Така изминаха три години. Понеже Тодора беше медиум бе възприемчива и от време на време започнаха да я подтикват отгоре и тя започна да ми говори за женитба. И аз се видях в чудо. Тогава реших да постя десет дена и то по Петровден, дето казва Учителят, че един ден пост по това време се равнява на пет дена пост. Но не дойдох до никакво разрешение по въпроса. Нищо не разбрах. Тогава ми дойде в главата един метод зададен от Учителя, че когато ученикът има да разрешава някой важен въпрос да отиде на Витоша, да се помоли, за да може този въпрос да се разреши. И така един ден без да знае Тодора отскочих да Витоша, до Бивака където ходехме на екскурзия с Учителя. Реших да преспя там, за да се дойде до разрешението. А Учителят бе казал веднъж, че един ангел може да ти проговори или чрез някоя светла мисъл или чрез някой човек или чрез някой сън. И действително вечерта на сън ми се явява Тодора и ми казва: „Защо не искаш да се ожениш за мене?“ И така аз разбрах разрешението, но въпреки това не казах на Тодора. Замълчах и си мълчах цели три години. Но след това работите така се стекоха, че аз разбрах и накрая склоних, че трябва да встъпя в брак с нея и накрая се ожених. Така Ангел от черен гарван се превърна и стана на младоженец на стари години. Това узаконяване от друга страна съдействува в онзи етап около 1970 г. когато Братската градина и мястото на Учителя бе освободено от 8-то училище, което я притежаваше за опитно поле, за да можем да кандидатстваме като семейство пред властите, за което те ни възложиха да поемем работата си в градината. Така всичко се узакони накрая, ние започнахме наново да се грижим за мястото на Учителя, а пък нашия общ приятел Тодор идваше ни от време на време на гости, сядаше на една от пейките и провеждахме миролюбиви разговори. Накрая духовете се успокоиха и всеки си гледаше вече своята работа. Но ние бяхме вече в зряла възраст. Дойде време Тодора си замина на 20.III.1972 г. от този свят. Трябваше да я подготвим за погребение. Аз присъствах разбира се, както и Тодор. Двамата я погребахме. Ако не бях послушал Учителя, щеше да стане обратното. Те двамата да присъствуват на моето погребение. Според мене така е по-добре. Пък нали и най-сетне трябва да се сбъднат думите на Учителя. Изгревът трябваше да стане новият Ерусалим. Но вече чрез Словото на Учителя.