56. ПАРЯСНИЦИ

И така двамата Тодоровци получиха развод. Тя, Тодора се отдели и заживя отделно от него, а той, Тодор остана в същата барака c четирите си деца. И двамата в очите на останалите се оказаха парясници, т.е. напуснати, единия е от мъжът си, а другия от жена си. Парясникът тогава беше много лоша дума, ако някой трябваше да я носи. Но тук на Изгрева нещата бяха другояче. Един път пред кухнята Тодор пак мрънкаше пред Учителя, че Тодора му е била отнета по нечестен път. А тогава Учителят му каза: „Тодоре, знай аз тебе ще те оженя“. След десет години от развода си с Тодора се яви една жена на име Донка, която се съгласи да се ожени за него. Той преди да си даде съгласието отново отива при Тодора и я пита дали накрая ще се върне при него. Тя му заявява, че няма да се върне в никакъв случай и той вече успокоен връща се у дома и се оженва за новата булка, която бе около 20 години по-млада от него. Булка, като млада булка. А как пък се случи, тази жена много се привърза към него, много го обичаше и го гледаше като писано яйце, гледаше му децата четири на брой и добре си заживяха.

Дойде време и Учителят си замина за другия свят. След като се излъчи от тялото си, явява се на Тодор, който притежаваше ясновидство и му казва: „Тодоре, аз си заминавам за другия свят. Ама ти да се помириш с Ангел и Тодора“. Тогава Тодор Му казва: „Аз, Учителю, се помирих и се подобрих с тях“.

И действително една вечер Тодор идва при нас и със сълзи на очи иска извинение за всички злини, които ни е причинил. И започна да ни разказва, че един ден като си лежал на леглото при заключени врати, през стената влиза един светъл дух вкъщи, висок осем метра. Главата му стърчала над покрива. Казва му: „Ти тази жена, Тодора няма ли да я оставиш?“ Защото, макар че бяха разведени той пак я тормозеше по целия Изгрев. Светлият дух продължил: „Те не разбра ли, че тази жена не е твоя жена. Ще я оставиш на мира“. Но Тодор казал: „Не“. Тогава духът го хваща за гушата, вдига го във въздуха: „Или се отказвай, или ще те задигна сега“. И тогава Тодор капитулирал, предал се и отстъпил. Духът го освободил и напуснал стаята.

Тодор стои пред нас двамата, плаче и си показва шията, а тя цялата в синини и се вижда, че някой го е стискал за гърлото. „Да знаете три дена ме боли гърлото и гушата от това стискане от духа.“

След това ние се подобрихме и станахме приятели, като си ходехме на гости. И дори когато дойде новата власт, макар че Тодор беше комунист-партиец и му се чуваше думата пред властите, не посмя да предприеме нищо против нас. Мируваше. И ние мирувахме и се справяхме с ежедневието си.