Вергилий Кръстев

58. ДЪЛГООЧАКВАНАТА СРЕЩА

С Тодора Юрданова и Ангел Вълков се познавам от 1968 г., тогава бях на 30 години, още млад, як, здрав, кръвта ми кипеше и да я усмирявам се занимавах активно със спорт. Играех футбол, плувах и правех дълги кросове в парка с топката. Така веднъж излезнах на Изгрева откъм западната му страна, минах през една разградена вратичка и без да искам влезнах в една овощна градина. Бях облечен с анцуг, това е спортно облекло и леко подкарвах топката пред себе си. Там в далечината на 50-60 метра двама възрастни хора копаеха пред себе си. Без да знам, защо то аз се приближих към тях. По едно време жената захвърли мотиката, с която копаеше и тръгна към мене заканително. Аз се спрях, понеже помислих, че ще ми се скара, че съм влезнал в чужда градина и то с топка. Тя наближи на десетина метра от мене и се спря. Започна да ми се кара и да ръкомаха с двете си ръце. Стоях като втрещен, защото за онова, което ми се караше аз изобщо не можеш да проумея и да предположа, че това се отнася за мен. Огледах се, нямаше никой, бях само аз, значи тя се караше на мен. До мен долитаха думите: „Ти къде се губиш? Ние те чакаме вече десет години. От чакане забравихме всичко, какво беше и какво не беше. Ние те чакаме толкова дълго. Идвай тук, защото без теб сме загубени. Разбира ли, без теб загиваме и повече няма да ни има. Ето тук на десет метра от мен Бог положи тялото си. Ти знаеш ли, че досега не си дошъл нито един път, за да видиш къде е мястото където е положено тялото на Господа моего. Идвай тук и си поемай работата, защото никой не може да я свърши. Ти си определен за нея и ти трябва да я свършиш. Ако не я свършиш, всичко се загубва и отива в забрава“.

Аз стоя, слушам и не вярвам на ушите си. Нищо не мога да разбера. Но всичко го запомних. Тези хора не ги познавах. Знаех, че Петър Дънов е погребан тук на Изгрева, но никога не съм отишъл да видя къде е мястото. Просто не се е налагало и не съм имал вътрешен интерес. Аз знаех само, че това е Изгревът и селището на дъновистите. Но на огромната поляна идвахме с брат ми и играехме футбол близо 5 години като към нас се присъединяваха тукашните младежи. Понякога виждах как под една беседка понякога една жена четеше от някаква книга, а другите слушаха. Веднъж се приближих и се заслушах и дочух няколко фрази, на които се много смях, понеже за мен те бяха един висок идеал и непостижим за днешния човек, а тези хорица, които слушаха внимателно смятаха, че могат да се доближат до него. Аз се смях не на това, което чух, а на онези, които слушаха и смятаха, че това ще се сбъдне ако не днес, то утре приживе.

След няколко дни аз отново отидох в градината и видях как онези двамата старци - мъж и жена копаеха. Приближих се към тях и ги заговорих. Оказа се, че онази, която преди три дни ми държа такава обвинителна реч, сега изобщо не си спомняше нищо и за пръв път ме виждаше. Това беше втората ми изненада. След време разбрах, че тя е медиумична и този, който бе говорил чрез нея бе друг и този друг бе онзи дух, който движеше по-късно моята програма. Наистина след време се убедих, че те без мен бяха загубени. Аз им свърших работата и не само на тези двамата но и на всички. Така те имат вече историческа проекция и бяха спасени от пълен провал както на земята, така и за Невидимия свят. Това се отнася не само за тях, но и за всички без изключение.

Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник. Нашите контакти зачестиха и аз бях тяхно доверено лице. И изповедник.

Тодора беше гъркиня по баща и ми разказваше много случки, които Ангел описал впоследствие в спомените си. Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си. Нейният бивш съпруг Тодор, веднъж беше дошъл на мястото и какво да видя: Ангел стоеше на един стол, а Тодор насреща му и си приказваха обикновени неща. Аз се приближих към тях, запознаха ме с Тодор, после той ми гледа на ръце, каза ми някои неща, които за мен бяха твърде обикновени, но от друга моята ръка му вдъхна доверие и той каза: „Виждаш ли го този, който седи срещу мене. Той се казва Ангел и аз щях да го съсека със секирата ако не беше ме спрял Учителя. Щях да го съсека заради тази жена“. И ми посочи Тодора. А тя стои и слуша. Питам: „Тодоро, вярно ли е това, което този човек казва?“ „Вярно, невярно, вярно, невярно, но нали съм жива. Абе, ти какво си седнал да слушаш тия? Я ги остави и си гледай твоята работа. Ако не си свършиш твоята работа няма кой друг да ти я свърши. А тия са едни никаквици. Ако не беше Учителят да ни спаси, бихме погинали всички“. А Тодор добавя: „Да знаеш от мене, Ангел е добър човек. И Учителят ми го каза, и аз се убедих.“ След това аз си тръгнах и той ме придружи. След малко каза:“ „Слушай, момче, какво ще ти кажа. Дънов е голям Дух. Но Учението, което Той проповядва е вярно, но е обърнато наопаки. Аз искам да го обърна, да си стане както трябва. И затова искам да го реформирам. Ще дойдеш при мене да го реформираме!“ Добавям и отговарям: „Ако, Той е Учител на Бялото Братство и ти искаш да измениш Учението Му, какво търсиш тука на Изгрева, а не отидеш долу в града?“ „Ами аз точно за това съм изпратен и дошъл на Изгрева, да Му коригирам Учението.“ Така бързо се разбрах с Тодор. Той продължи да реформира Учението на Учителя Дънов, а аз си тръгнах по моя път да си върша моята работа. Трябваше да събера всичко, което е останало и да го запазя за следващите поколения българи. И да го отпечатам.

Веднъж, една неделя рано сутринта аз съм излезнал на крос в гората и изведнъж излизам на поляната на Изгрева. Там в кръг по двойки играеха жени с дълги бели рокли до земята и мъже със светли панталони и бели ризи. В средата свиреше оркестър от 5-6 човека. Заслушах се и се загледах. Нещо ме замая и ме отнесе. Изведнъж виждам как целия кръг се движи под звуците на музиката, а на три метра над главите им на този жив кръг се движеха други ефирни силуети, облечени по същия начин и движещи се в същия такт. Загледах се във втория кръг, който се движеше над главите им. Това трая няколко минути и оркестрантите спряха, кръгът спря, всички почнаха да се разцелуват и кръгът се разтури. Значи аз присъствувах към края. После разбрах, че това е Паневритмия. А минаха много, много години и дойде време аз да опиша историята на Паневритмията. Друг не можеше да стори това. Те играеха Паневритмия и бяха в своя унес и забрава. С годините аз ги наблюдавах, че те живееха още в онази епоха, от която ги деляха 30 години. И затова не можеха да свършат нищо. Пък и те не бяха определени да сторят това.

По-късно накарах Ангел Вълков да опише своите опитности. Той започна да ги пише в една тетрадка. След време започва да ги дописва в друга тетрадка и накрая те ми бяха предадени. След няколко месеца той изпраща някакъв младеж да ми се обади по телефона където работех и си искаше тетрадките обратно. Аз стоях като изумен. Не очаквах това от него. Тогава оставих едната тетрадка при мене и му върнах другата тетрадка чрез неговия племенник. Това го приех като предателство и удар с нож в гърба. Зарекох се повече никога да не стъпвам при тях заради тази тяхна постъпка към мен. И го изпълних. Двадесет години след това през 1985 г. Ангел си замина, а през 1986 г. Георги Йорданов, който го погреба и прие неговите неща ми даде един кашон от негови тетрадки. И там намерих онази втората тетрадка, която му бях връчил преди 20 години. Накрая тетрадките дойдоха. А кой ли ги докара обратно? Неговите спомени са подготвени от двете тетрадки и от моите бележки, които съм водил при нашите срещи.

Имаше и една тетрадка, в която Ангел със своят почерк е записвал когато на спиритически сеанс е говорила Гръблашева всеки четвъртък. Значи в сряда Учителят говори на Общия окултен клас, а в четвъртък учениците Му се събират да слушат какво ще каже Гръблашева чрез онзи дух, който е в нея. Според този дух, то той говорил за интелигентните ученици, а Учителят Дънов говорел за по-простите. Като казали това на Учителя, Той отсякъл: „Познавам го този дух, той от памти века ми краде Словото и го представя за свое. Той е най-големия враг на Словото Божие“. Така, че учениците от Школата всеки четвъртък са слушали проповедите на този дух. В петък е Младежкия окултен клас, на който Учителят отново говори. Така, че Духът на Опорочението върви и се движи от памти века с Христовия Дух.

Само Духът на Истината, който е в Словото на Учителя може да му се противопостави.

А сега ще разкажа и за опорочението. Ангел и Тодора започват да се грижат за мястото на Учителя около 1969 г. Това е описано в спомените на Ангел. На десет метра от гроба на Учителя Дънов те си построиха барака и започнаха да живеят там. Макар че имаха барака в самото селище на Изгрева. Освен това Ангел построи клозет на осем крачки от гроба на Учителя. Питам го: „Защо построихте тук барака и защо направихте клозет до гроба на Учителя?“ Стои и мига. Не мога да даде разумно обяснение. А онова, което ще прочетете в неговите спомени, където Учителят казва, че българите с лайна цапат лицето Му, казано в символичен смисъл, аз видях как това действително стана като беше построен клозет от неговите т.нар. ученици на осем крачки от гроба на Учителя. Това опорочение ли е или какво? Това е предателство и кощунство. И което е най-интересното, когато се разтуряше Изгрева и имаше архитектурен план за мястото на Учителя, те, архитектите представиха един изключително сполучлив план за мястото на Учителя и трябваше да се огради с ограда. Но там никъде нямаше посочено място за барака и клозет. Значи светът оценяваше по достойнство това място, а онези, които целуваха ръка на Учителя и се наричаха Негови ученици, на пет метра построиха барака, за да живеят там и клозет та да си изхвърлят човешките извержения. И когато дойде голямата метра и измете целият Изгрев тази метла измете и бараката на Ангел и Тодора и клозета от мястото на Учителя. Кесарят дойде със своята власт и сила и измете и премахна Опорочението. Това трябва да му се зачете по достойнство.

Днес Изгревът го няма. И когато дойдат и запитат къде е Изгрева, то ще им се каже, че Изгревът се намира в Словото на Учителя Дънов. Когато човешката душа зажаднее за изгрева на слънцето, т.е. за общение с Духа, това може да направи само чрез Словото на Учителя Дънов. Друг път няма.

Мястото на Учителя Дънов, където е погребано тялото Му ще остане място за поклонение. Но непременно ще се намерят други, които ще построят барака в мястото Му, че може дори и клозет, защото от там започва Опорочението. Но бъдете сигурни, че ако видите това, че се прави от съмишленици на Учението на Дънов, то непременно Кесаря ще дойде със своята метла и ще измете като смет великото Опорочение. Защото на Великото Учение на Великия Учител Беинса Дуно човеците се стремят да Му се противопоставят с велико Опорочение.

Опитностите на Ангел Вълков са верни и точни. Те показват Изгрева в неговата същинска страна. От една страна е Великият Учител, а от друга страна е великото Опорочение. Непосредствено предаваме опитностите на дъщерята на Тодора, която се казва Анка и чиито спомени много добре се включват в общия тон на онова, което споменахме по-горе. Нещата трябва да бъдат казани, такива каквито са, защото духът на Опорочението още от времето на Учителя живее и днес и се проектира чрез делата човешки. И когато онези, които се доближат до Словото на Учителя и започнат да го прилагат в живота си, непременно ще се срещнат с опорочителите, които ще се стремят да ги отклонят. Именно за тях написах тези бележки, за да знаят, че на Духът на Истината в този свят човешки винаги изскача и търси да се прояви и Духът на Опорочението.

В том I на „Изгревът“ стр. 614-623 бяха поместени една част от неговите спомени. В том VII са включени останалите.