6. ДРЪНКАНЕ НА ПИАНО

На Изгрева по онези години имаше обща кухня и общи обеди. Приятелите от Изгрева и от града се събираха точно на обед, Учителят излизаше от Горницата си и всички обядвахме заедно. Обикновено мама дежуреше всеки петък в кухнята. Готвеше така наречената ангелска чорба. Тя се готвеше с вода, картофи и магданоз, а понякога и корени от магданоз. За мен това беше едно важно събитие, затова аз тръгвах от града по-рано, за да стигна навреме. На два километра от града, точно при радиото, аз хвърлям цигарата, която пуша, влизам в сградата на радиото и се измивам - ръцете, очите. Аз тръгвам към Изгрева и макар че съм се измил много добре, аз съзнавам, че съм грешник и като отида горе аз заставам мирно, за да могат да ми се простят греховете и да се благословя от присъствието на Учителя. А моят род имаше грехове. Дядо Минчо умря от пиене в ръцете на мама. Той не беше работлив. И всички пороци, които са на рода дойдоха върху мене и аз трябваше да се справям с тях. Дядо ми беше мързелив, а аз съм работлив. Дядо ми пиеше, а аз не пия. Дядо ми беше месоядец, а аз съм вегетарианец. Дядо ми пушеше и аз пуша - и така си останах с това пушене. Но все пак благодаря на Бога, че тия пороци дойдоха при мене, за да се боря и да преодолявам много неща. Например, аз нямам присъда за убийство, за кражба, а това са придобивки. Е, обичам красиви жени. Че кой не обича красивото. Ето, моят брат Гради и той обича красивото, но той го обича да го гледа отвънка. Той като види една хубава жена облечена или някоя хубава снимка, или някое хубаво дете и лице, ще се просълзи, все едно, че гледа една хубава китка от цветя. Брат ми гледа красивото като ангел небесен. Аз не само го гледам, но искам да си го опитам, да видя вкусно ли е, сладко ли е, горчиво ли е? Така, че аз знам съдържанието на нещата, а моят брат, ангел-небесен познава хубавото само на картинка. Аз хубавото го опипвам и зная цената му. С парите,които чичо ми изпращаше от Белгия аз си купувах най-хубавите неща: имах най-хубавата цигулка, най-хубавите ски, обличах се като лорд и всеки ден си сменявах ризите. Имах 50 ризи. И всяка седмица минавах при бръснар, който ми правеше прическата и по моят глава се намираше най-голямата клиентела в София на този бръснар. Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения. И така аз тръгвам като грешник в петък на обед при Учителя.

Майка ми е дежурна и поставя чиниите на масата, така че срещу мястото на Учителя поставяше една празна чиния, за да бъде заето мястото. С тази чиния тя пазеше мястото за мене. Тя държеше аз да бъда седнал срещу Учителя. Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла. Казваше се молитва и всички започвахме да се храним. Учителят се хранеше много бавно и не говореше през време на яденето. Ако се случи, че някой сърба топлата супа, веднага някой ще го бутне с лакът и той спира да сърба шумно и да мляска. Така че всичко се правеше по Високия Идеал. След обеда в неделя имаше концерт. Но в другите дни се прибирахме. А мама като дежурна чисти и мие чиниите. А аз докато я чаках отидох в трапезарията и седнах на рояла, тъй като имах час по пиано в консерваторията, а пиано нямах у дома. Реших да се упражнявам, а прозорецът бе отворен. Аз започнах да се разсвирвам без ноти, а понякога тъй просто си дрънках на пианото различни мелодийки. А на Изгрева е тихо и времето беше за почивка. По едно време Учителят се явява на балкона и с голям гърлен глас, необичаен за мене, съвсем по човешки, така да се каже, вика: „Престани, ти там с това пиано!“ До мен пристигна гласа Му много рязко, аз подскочих и станах от пианото. Поглеждам през прозореца и се взирах и гледах така, понеже си мислих, дали това е Учителят или друг човек, защото за пръв път аз Го чувам така да говори и аз Го почувствувах като човек земен, като всички , които бяха на Изгрева. Аз изтръпнах може би съм дрънкал различни мелодии, които не трябва да се свирят на Изгрева, може да съм дрънкал и фалшиво. За мен това бе цяла загадка. Следващият петък аз отново съм на Изгрева, майка ми е сложила чиния за мен срещу Учителя и аз отново съм седнал срещу Него. Аз съм седнал пред Него, навел глава и освен, че трябва да изповядвам пред Него пороците, които носех от града в себе си - моите и на рода ми, трябваше да изповядвам грешката от миналия петък, когато дрънках на пианото. Започнахме да се храним. След като свърши обеда Учителят се обръща към мен и ме пита: „Е, рекох, как върви твоята цигулка, свири ли?“ Аз вдигнах рамене и не казах нищо. Не знаех какво да отговоря. Учителят продължи:“ Цигуларят преди да свири, настройва цигулката си. Ако има пианист той си настройва цигулката по пианото. Ако пианиста му даде неверен и фалшив тон, то цигуларя не може да си настрои цигулката и ще се провали на концерта. А когато някой на Изгрева даде неверен и неточен тон на пианото, то цигуларят, който е тук на Изгрева не може да настрои цигулката си. А цигуларят тук е Божественият Дух, а слушатели са учениците на Школата“. Учителят ме погледна, стана и си тръгна. Него ден на обед Той не говори с никого освен с мен. Аз станах и си тръгнах. Освен, че бях получил опрощение на греховете си, аз си тръгнах с един мир, който беше в душата ми. След време прочетох в Словото Му: „Божият мир превъзхожда всяко знание“. Аз бях се докоснал в един миг до този Божествен Мир и с Него се упътих долу в града, където ме чакаше моят житейски път на един музикант. Тогава разбрах, че за да има Словото на Учителя на Изгрева е необходима предпоставка за всички ония души на Изгрева, които трябваше да имат стремеж за онова съзвучие между техните души, които ще създадат необходимата хармония, за да направи всеки един от тях поотделно общение със Словото на Учителя и общение с Бога.