5. ЗВУЧЕНЕ НА ДУШИТЕ ПРЕДИ БРАКА

Една вечер, както сме се събрали тримата, мама ни каза с необичаен строг и с голяма изразителност на лицето си тон: „Деца, каквито желаех - такива станахте. Благодаря на Бога, но искам да видя внуче!“ Като чу това Гради веднага става на крака. Той говореше като баритон: „Атанасе, ти знаеш, че аз се моля на Бога да нямам семейство, да нямам материални блага, да не ме свързва нищо със земята, защото аз искам да имам крила и с тях да летя към Бога“. Изслушвам го и му казвам:“ Ами, Гради, ти знаеш, че аз се готвя за Белгия да отида, чичо ми там без мене не може. Ти какво предлагаш? Мама трябва да види внуче. Това е повеля на майка. И още повече знаеш, така сериозно ти казвам, че аз имам всичко на всичко 18 любовници!“ Аз млъквам и смятам, че като чуе това число ще ми каже: „Е, добре, замини за Белгия!“ Но това е Гради, а не някой друг човек и за това като чу това число, което му казах, добави: „Ще ми ги водиш една подир една и аз ще ти кажа за кого да се ожениш. За един месец 18 любовници могат да минат пред мене, за да ги огледам“. И това наказание прие Гради. И аз започнах да му ги водя - една, две, три, та до 18. А Гради си ги отбелязваше по номера на един лист, пишеше имената им и си отбелязваше, че ги отхвърля. Даже една сродна душица му заведох да я огледа - горката тя още не е омъжена, живее в Горна Баня, Венета се казва и бе сестра на моят командир от фронта. За нея най-много ми е мъчно, че Гради не я одобри. Така той не одобри моите 18 любовници. Случи се така, че Учителят ме вика при себе си по някакъв повод във връзка с цигулките, да прегледам една-две, за да ги поправим. Аз си свърших работата с цигулките, защото аз работех при Коста Гнатюк и вече разбирах от цигулки. Издебнах момента, за да Го запитам за моето положение. Точно в тоя момент Учителят слиза отгоре с цигулката, показа ми я, аз я прегледах и казах, че можем да сменим евентуално „магаренцето“ на цигулката. След това Учителят ме погледна, попипа ме с ръка по челото, вероятно търсеше някакъв френологически център у мене, след това ми взе ръката като че мери температурата ми и ме наблюдаваше. Аз успях да Му кажа: „Учителю, аз ще имам ли семейство?“ Той отговори: „Да, тя е готова“. „Ами как ще я позная, Учителю? Та аз имам...“ Той се позасмя като че ли знаеше какво ще Му кажа. „Аз имам много познати приятелки, как ще я позная?“ „Като я видите, тя ще ви зазвучи!“ „Ами добре, как ще я позная, аз имам много познати?“ „Как купувате ноти от магазина?“ „Ами ако познавам пиесата, като погледна нотите, знам как ми звучи тази пиеса и я взимам. Ако не я познавам пиесата, преглеждам нотите, интонирам я така, и ако ми зазвучи, тогава ги купувам нотите.“ А Учителят се усмихна и добави: „А, рекох, тя ще Ви зазвучи като я видите.“ И това нещо аз го запомних. Това бе завет, свят за мене и това бе изпълнение желанието на майка ми.

Минава време и една от моите възлюбени Любка Стефова идва и води едно момиче с ученическа униформа. Момичето носи писмо от Боян Боев и вътре пише: „Брат Атанасе, подготви сестричката за консерваторията“. Той знае, че аз няма да й взема пари. Аз приех писмото от Боев като задължение. Почнах да я занимавам. А учебникът на Константинов бе голям. Той бе по елементарна теория на музиката, главно история на музиката. Работих с нея усърдно и след като я приготвих за изпит, казвам: „Юлия, аз ще замина на Рила. Ще бъда на палатка 40 дни на Рила. За мен ти си готова за изпит. Ето стаята ми, където ще живееш и ето чекмеджето пълно с пари“. Сбогувахме се и аз заминавам на Рила на палатка, за да гледам зелено, за да си лекувам очите. А защо заминах на Рила? Аз бях късоглед и носех очила с няколко диоптъра. Отивам при Учителя и го питам, какво да правя с моето късогледство, а Той ми отговаря, че ако искам да се излекувам и да хвърля очилата, трябва да отида на Рила и 40 дни да гледам само зеленина, зелена трева и зелени дървета, за да си излекувам очите. Затова аз хвърлих очилата още оттук и крило-ляво стигнах до Рила, престоях 40 дни, гледах все зелено и накрая се връщам в София. Очилата ги бях захвърлил преди това, но когато реших да прочета беседа от Учителя вече можех да чета без очила и без диоптри. Така аз можах да се излекувам благодарение на това, че послушах Учителя, че повярвах в Него и хвърлих очилата и че стоях 40 дни на Рила и гледах зелено и досега моите познати и приятели ме срещат и общуват с мен без да виждат и знаят, че аз някога съм носил очила за късогледство.

Връщам се у дома на Изгрева след 40 дни и мама ме посреща отдалеч на пътната врата с думите: „Атанасе, това дете, което го остави тука като че ли аз съм го родила. Ако го изтървете с брат си и не се ожени някой от вас за него, то аз ще умра с отворени очи“. Аз всичко разбрах. Майка ми не ме запита първо какво е станало с очите ми, но първо за нея изказа мнението си и болката си, ако го изтървем това момиче с брат ми и никой не се ожени за него. Аз вече имах някаква настройка. Получих я, когато започнах да я обучавам за приемане на конкурсния изпит. Започна нещо да ми звучи и прозвучава така, когато цигулар си настройва цигулката. А аз разбирах от хубави цигулки, знаех как да ги настройвам и знаех какво значи настройване на цигулка. Но аз си замълчах и не казвам нищо на мама. Но същия ден отивам в консерваторията, срещам Славка Трифонова, секретарката и искам да я помоля да проверим за резултата от изпита на Юлия. И точно в този момент, след като дълго се беше настройвала онази вътрешна цигулка в мен, зазвуча. Зазвуча и се чу звученето от полета на една душа, която се бе устремила към мен. Да, аз чух полета на тази душа като звучене и музика. Тогава се обърнах към секретарката и я помолих: „Славке, има тук едно момиче, което искам да проверя как е издържала изпита и каква е нейната съдба“. Но само на теб казвам за първи път, на друг не съм казал, че може би ще ми бъде съпруга“. Тя кимна с глава, отваря книгата, която книга се показва само на директор. Поглежда на нейното име и прочита оценката. Теория на музиката - оценка слаб 2! Пеене - оценка отличен 6. Аз почвам да се карам: „Как е възможно. Аз съм го готвил това момиче. Ще си върна дипломата. Тя знаеше отлично целия материал!“ В това време влиза Урукин, професор по пеене и казва: „Минчев, ти доведе едно момиче по пеене, което изкара шестица. Къде е това дете?“ Казвам му, че по този повод съм дошъл тука. А в това време един ме хваща за рамото отзад, обръщам се и гледам директора на консерваторията Стоян Стоянов, който е бил в Германия на командировка и се връща случайно тук в същия час. Той вижда книгата, че аз гледам в нея, което е забранено да се гледа от други лица освен служебните, аз се сконфузвам и говоря и се моля: „Стоянчо, аз съм виновен. Не обвинявай и не наказвай секретарката!“ Той гледа и казва: „Случая не е само твой. Знаеш ли й адреса?“ Отвръщам: „Знам го“. „Веднага й пиши да дойде!“ „Не, аз предлагам друго. Да се запише лицето. Ето, аз пари имам. Да взема студентската книжка. Тогава ще я пратя и тя ще дойде.“ Той не възразяваше. Секретарката написа студентската книжка, Урукин подчерта колко е талантлива като певица, а директора Стоянов подписа книжката и секретарката й сложи печата на консерваторията. Изпращам студентската книжка с бърза поща веднага, Юлия я получава и след три дни пристигна в София. Тук сключихме брак. А сега трябваше да се изпълни мечтата на мама и да се роди внуче. Но тук се намеси със своето знание и моят рожден брат Гради, комуто водих преди това подред 18 хубавици да ги оглежда и да прецени коя от тях ще му хареса за снаха. Обърна се той към мен и ми каза: „Тук ние ще приложим окултно знание. Защото така без знание внуче не може да се роди на мама. Днес е еди коя си дата. А ти до булката си ще се допреш чак след 13 дни, когато дойде нова луна. Значи при новолуние трябва да се зачене това дете и чак тогава ти е разрешено да се допреш до жена си и да я познаеш като жена“. Гради е застанал прав ръкомаха с две ръце и с гръмогласен глас ми нарежда. За друго аз не го слушам. Но за това трябва да го послушам. Той има отношение към тази работа. Трябва да се зачева дете и внуче да се роди на мама. „А щом аз те изтърпях един месец да ми водиш 18 хубавици, така и ти ще изтърпиш 13 дни и няма да се допреш до нея“, заявява с ултиматум Гради. Нямаше как, трябваше да се подчиня. Всичко каквото ми каза аз го изпълних и след това го сторих. В уречения ден се допрях до жена си, познах я като жена, както се казва в Библията по библейски език. Много бързо зачена и много бързо се роди. Роди се и израсна много талантливо и чаровно дете. А като порасна и стана госпожица и когато виждах дъщеря си, че се разхожда с момче аз получавах алергия и се изприщвах с уртикария. Това не е смешно. Аз усещах, че моята вътрешна цигулка, на която свири моята душа, започваше да се разстройва, когато виждах друг да се доближава до дъщеря ми. После се сетих за думите на Учителя, че когато душите се доближат трябва да се предхожда от настройка и когато им зазвучат душите в съзвучие, то тогава са готови един за друг. Спомних си всичко това, което се случи с мен и тогава казах на дъщеря си: „Ти си свободна от мен. Досега ти звучеше като втора цигулка в моята душа. От сега отиди и направи онова съзвучие с другиго, което желае и към което се стреми твоята душа“. Така аз реших въпроса. Останах сам. Бракът ми не трая дълго. Разделихме се. Онази душа,която трябваше да се роди, тя слезна от Невидимия свят, роди се и стана моя дъщеря. И изведнъж онова звучене, което съществуваше в съзнанието ми преди брака изчезна. Душата, която бе създала това звучене бе слезнала на земята и се бе облякла в плът. Горе в съзнанието ми се получи празнота и нямаше кой да свързва нишките на брака ми. А долу на земята с нашите човешки порядки и лични недостатъци не можахме да създадем здрави отношения, които да крепят брака ни. Чаровна, талантлива и умна дъщеря растеше сама и не можа да бъде причината около, която да се завъртим двамата като около стожер и да вършеем и да овършеем чрез брака си гумното и вършитбата в този наш живот. Разделихме се. Бракът бе разтрогнат.

Когато чуя днес някой да говори за сродни души аз изтръпвам. Когато чуя да говори някой, че Високият Идеал на човека, това е съзвучието на душите тръгнали и устремили се към Бога, то аз веднага разбирам, че това са идеи от Словото на Учителя. В това съм съгласен и това приветствувам. А другото, което ви разказах за съзвучието на душите преди брака бе един окултен закон, чрез който се изпълни волята на мама и аз поех тази съдба.