5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Въпрос: Вергилий Кръстев: Искаме да ни разкажете нещо от вашите спомени и контакти с приятелите и братството в Русе.

Г. Йорданов: В Русе познавам братя Маркови, а те бяха няколко души братя. Също и брат Марашлиев, Ватев, Малджиеви, а по-късно, когато нашата бригада отива там да работи 1951 г. в Русе, тогава опознах братята и сестрите, така и местностите около Русе, където на времето са имали комуна, братска комуна. Първата комуна са имали анархистите.

В. Кр.: Братската комуна къде е била?

Г. Й. В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица". Там е била тази първа комуна на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава комуна за колективно обработване и живеене. След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа. Добре, но в течение на работата тези неудобства, неуредици, които се случили при анархистите дошли тук и те същите ликвидират и тяхната комуна.

В. К. Какви неудобства?

Г. Й. Несъгласие, дисхармония, нямали са единомислие и ред други причини. Ликвидират я анархистите, после комунистите я купуват и тяхната пропада. Тогава имота купува Бялото братство.

В. К. Значи от анархистите и след това от комунистите я купува Бялото Братство. Това не го знаех.

Г. Й. Да. След като се ликвидира комуната на анархистите, по същите недоразумения, неудачи и разправии ликвидира се след това и комуната на комунистите. Това има голямо значение в духовния свят. И комуната на комунистите се купува от Бялото Братство, т. е. със съгласието на Учителя. Той може би Учителят ги движи тия неща, но те са вече друг етап на развитие и от друга категория.

След като Бялото Братство купува земята и на комунистите, става една доста огромна земя, която обработва Бялото Братство. Добра, но след години почват да стават също промени. Починали някои от братята - брат Ватев, брат Марков, Марашлиев и други възрастни братя, а като почиват, то по-млади не е имало, а многото земя е било необходимо да се обработва. Тогава цялата тая земя се възлага на тези 4 - 5 души Маркови. Те са обработвали земята и са използвали благата от нея, а това е братски имот, на Бялото Братство, обаче те не дават десятък. И в това време Учителят дал като задача на ЛЮбомир Лулчев да отиде и да тури ред в тази братска комуна. Обаче той отказал да отиде. Но казал: „Аз ще пратя един друг наш брат" или един негов на Лулчев ученик Йордан Андреев. И действително Йордан Андреев стъпил в длъжността си в Русе, но седял там месец, два, три, наблюдавал, тегли примерно колко продукти, плодове, зеленчуци се взимат - грозде, ябълки и т. н. Обаче Маркови са недоволни, гледат с лошо око, защото той ги контролира и държи сметка какво те печелят, какво вземат от плодовете на това стопанство. Започват пререкания, при които идва до там, че Йордан Андреев, пратеникът от Учителя от София се видял принуден да се върне в София, Отишъл при Учителя и Му казал: „Учителю, идвам от Русе, защото е невъзможно да се живее там и е невъзможно да се работи с тия хора. Те не ми позволяват и се карат с мене, че ги контролирам и ги задължавам нали при тези плодове толкова десятък трябва да дадат и те не са съгласни и затова аз напуснах и идвам, т. е. върнах се". Учителят му казал: „Ами защо се върна?" Йордан Му казал: „Ами ще ме бият!" „Трябваше да те бият и тогава да се върнеш. А ти небит си дойде". Значи, нали в Евангелието има притча за оня господар, който дал земя под наем и като отишъл някъде и се върнал след години искал от наемателите да платят, а те не щат да плащат и тогава пратил единствения си син при тези лозари в градините там, наемници на неговата земя, да дадат, да изплатят своето задължение, което предстои, което са обещали. Добре, но те решили да го убият този единствен син на господаря на земята, та да остане тяхна земята. Така тук сега същото се повтаря това, което Евангелието казва. И Учителят казва: „Трябваше да те бият, та тогава да се върнеш". За да ги хване окултния закон.

В. К. Той се връща небит.

Г. Й. Значи, Учителят го изпраща като Негов син да иска полагаемото, а пък го изпъждат и казват: „Махай се". Значи небит се е върнал. И така. След няколко години Учителят изпраща един брат Асен Райчев, един едър, строен брат, хубав, улегнал характер, счетоводител, беше по идеи земеделец, той беше от Бялото Братство, ученик от първите години и неговата жена, неговата другарка я познавам много добре. Той вече е пенсионер и Учителя праща го пак в Русе. Обаче същото става и с него. И с него постъпват така. Недоволни, недоволни и му казват да си върви и той си идва пак небит и казва: „Учителю, аз се разболях при тези хора, невъзможно е да се живее там, не може да се направи нищо". И братя Маркови продължават да работят земята си, да правят вино, продават, плодове продават. Имаха там жилища за тях и за гости. Но никакъв десятък не дават на Братството.

И ние ходихме с бригадата там 1952/1954 г. Там отидохме, нашата бригада с Борис Николов. Там работихме, правихме мозайки на Културния дом на гарата - гара юг. През време на нашето пребиваване в Русе през свободното време, свободните неделните дни, ние ходехме на екскурзия и там прекарвахме цял ден на „Свирчовица", тази местност към липнишката гора. И видях тази местност, градините, но братя Маркови ползваха всичкия този имот като свой. Бяха го присвоили.

В. К. А той е братски имот! Купен с братски пари.

Г. Й. Да, братски имот, купен с братски пари. Правеха домашно вино, продаваха, имаха и магазин и добре се запознах с тях. Печелеха добре.

Имаха хубаво салонче в Русе с пиано. Петър Филипов и братята му живееха в Русе като сладкари. Имаха работилница. И именно Петър Филипов тогава с другите братя и сестри провеждаха тези празници на братството, четяха там беседи, лекции и т. н. И тъй водеше се един хубав, редовен живот, братски живот в Русе.

След известно време брат Бертоли, нарежда му се по някакъв случай тука в София да вземе някаква работа в Русе, като строител по вътрешна украса - мозайки и др. Обажда се на Учителя и Му казва: „Учителю, мен ми предстои едно отиване в Русе". „А, тъй ли?", казва Учителят. „Добре, ще отидеш в общината и ще предадеш на съвета целия този имот, братски имот, който е бил там и целия този братски имот ще го предадеш на държавата, ще го запишеш на общината." „Добре", казва брат Бертоли. И тръгва за Русе.

В. К. Значи Учителят нарежда този имот да се прехвърли на държавата!

Г. Й. Този имот в „Свирчовица" да се прехвърли и узакони на името на държавата.

В. К. Понеже те го използват като собственици. И печелят от него.

Г. Й. Добре, но брат Бертоли като отива в Русе, отива при братя Маркови, а те бяха известни, отива у братя Маркови за гостоприемство и нощуване и разказва това нещо на братя Маркови. А Учителят (туй от мене вече) може би не му е казал, да не им казва, и той разказал какво Учителят му е наредил и те тогава, понеже са имали хубаво винце и ядене (това е от мене, почерпили са го) с приятни приказки и са го отклонили той да не направи това, да не отиде в общината и да не каже за прехвърлянето на земята. И така брат Бертоли не си изпълни задачата както трябва. Не изпълни задачата от Учителя.

В. К. Значи, всеки, когото Учителят изпратил там, никой не си е изпълнил задачата. И всеки се върна небит. Много интересно. И какво следва нататък?

Г. Й. Не си е изпълнил работата, така е.

Сега като бяхме там, гостувахме и работихме в гр. Русе станаха нашите запознанства с приятелите от Русе и т. н. и след това вече, когато нашата бригада си завърши работата, ние се прибрахме вече в София и след това Петър Филипов, който вършеше добра работа в Братството в Русе с беседи, четенето, организирането на екскурзии и братския живот, той реши да дойде в София, за да живее в София. Отива при Учителя и Му казва „Учителю, аз искам да си купя тука място и да си направя тука къща. Искам да живея в София". Учителят му казва: „Не, ти не си за тука, Петре, ти ще бъдеш в Русе, там е твоята работа". Добре, но Петър наскърбен, отива си и не послушва Учителя. Купува си място в София и започва да прави къща, започва да работи тука, да стане софийски жител. Започва да работи тука в работилницата заедно с Борис и тогава, когато Петър се движи така на Изгрева отива при Учителя. Учителят не му говори. Сърдит му е. Когато Учителят се събрал с други приятели, говори с тях, отива Петър при тях, Учителят престава да говори. „Петре, докато не си отидеш от тука аз няма да говоря! " Тъй, че Петър за непослушанието си към Учителя трябваше след време да плати. Защото Учителят казва: „Във всеки град или село трябва да има по една запалена свещ! " Това са думи на Учителя, които съм чувал, т. е. тази свещ именно е: да има салонче, да има и хора в това салонче, които да четат, да четат лекциите и беседите и да очакват, когато един ден Господ ще прати многото хора. Така, когато са Го питали старшите братя на времето от другите градове: „Учителю, ние например тука в Казанлък сме колко, 20 - 30 души". Учителят отговарял: „Ще дойде време, когато тук ще влизат по 200 - 300 души на един път". А друг един брат Димитър Добрев, ръководител от Сливен, казвал: „Учителю, ние сме 20 - 30 души! Все така едни и същи". „Ще дойде ден когато ще влизат по 200, 300, 500 души наведнъж ще влизат. Тъй, че вие сте запалената свещ и ще очаквате един ден Господ да ги прати много, обаче, когато му дойде времето". Тъй, че Петър не послуша, дойде в София, вършеше работата си в София, работеше за пари, но един път си счупи крака лошо, втори път си счупи крака лошо, значи Божието наказание му идва поади туй, че той не е свършил работата, която Учителят му е поверил. Именно да бъде ръководител и да ръководи братството в Русе. И тъй, след туй вече милицията идва в дома му няколко пъти и му прави обиски. Той искаше да стане ръководител в София и да замести Борис Николов. Там му гласуваха, братството му гласува туй доверие - сестра Елена Андреева, Борис Николов и други братя гласуваха му доверие, дадоха му много ценни Учителюви неща да ги съхранява той. И гардероби, и костюми и дрехи и ценни работи, много ценни работи има. Аз зная там един юрган, който ние го правихме с върна. Аз бях донесъл от южна България, там го правиха нашите братя и сестри и го направиха за Учителя с такъв мерак един хубав юрган и дюшек от чиста вълна. И той там остана. Едни са дигали от вещите на Учителя, ония са дигали, окрали много неща, изчезнаха, идва време, когато Петър се разболява и лошо се разболява и то под тормоза на милицията, понеже те го преследват вече, гонят го. Значи, гонят го вече духовете и милицията му казва, избери си къде ще отидеш. Значи, интернираме те от София. Той е болен вече. Където си избереш, там ще отидеш, но тука няма да бъдеш. Пъдят го от София, законната държавна милиция, държавна сигурност. Казват: „Ти не си за тука, интернираме те, където си избереш". Той си избира в Русе. И там нали Марашлиева беше ходила там да го гледа и там почина. След туй, когато започнахме да се интересуваме вече да приберем ценностите на Учителя, които Петър ги съхраняваше в своя дом като отидохме, със списъка, който имахме от сестра Елена Андреева то в дома му нищо няма. Това няма, онова няма, всички издигано, изкрадено, изчезнало и останаха някои работи, които почти не са необходими. Тъй че Учителювите думи се сбъднаха. Щом Учителят е Бог, Божествен Дух, Голям Учител, Който е дошъл на земята да свърши една такава Божествена работа и трябва да има сигурни ученици, така нали честни, сигурни. А такива малко имахме. Жалко.

В. К. Сега за братя Маркови, какво ти си спомняш? Нещо друго спомняш ли си за братя Маркови?

Г. Й. Да, след като дойде 9.IX.1944 г. дойдоха комунистите на власт и национализираха всичко и на братя Маркови им взеха земята, вземаха всичко, тъй че тази местност, тези места ги взема държавата както Учителят е искал да се дадат на държавата. Сбъднаха се думите му. Но държавата изпълни волята на Учителя, а не Неговите ученици. Това е важно да се знае.

В. К. Сега един въпрос. Вашата бригада, ще можеш ли да ни разкажеш нещо за вашата бригада, за живота във вашата бригада в ония години? Или не ти е приятно!

Г. Й. Не една година имахме работа там в Русе. Какво да ви кажа и при нашата бригада нямаше единство и в самото ръководство отгоре имаше несправедливи неща, обаче благодарение на огромния труд, на търпението, защото когато се даде дума трябва да се изпълни. Както, например аз бях именно от тези, които можеха да напуснат бригадата като видях неразбориите, но останах само заради това, защото обещах да помогна там ида направя нещо, защото беше от моята компетентност, работата, за която отидох и свърших благополучно докрай. Други особености, лоши неща нямаше.

В. К. Друг въпрос. Понеже става тук въпрос за братските имоти. Сега, например, в Търново спомнят ли си нещо за братските имоти, за градините там, как ги взеха, какво, що и как?

Г. Й. Вижте какво. Аз зная, една година работихме там с един наш брат Георги Илиев и брат Стамат, който беше останал от Учителя определен да седи там в този кьошк, гдето са ставали съборите. Някои си бяха взели квартира и на другия ден отидохме при него да се видим и той като ни видя, казва: „Къде сте?" „На квартира. Вземахме си." И отидохме с него, вземахме си багажа и той ни взема при себе си в колибата, в това място гдето са ставали съборите на братството през 1922 - 1925 г. в Търново. И тъй живяхме в тази градина при брат Стамат. И много плодове имаше тогава там във Велико Търново. Дини, пъпеши, грозде, голямо изобилие. Правехме там чудни гювечи. Това мога да кажа от моите спомени за градината. Имам и едно запознанство със сина, внука по право на този брат Тотев, за когото ще ви разкажа за него. Неговият внук Тотю Тотев, той бе архитект разправяше. Той разправяше, че е била на дядо му тази градина. Виж съвпадение. Аз правих някакви мозайки на този архитект Тотю Тотев и от там се запознахме и с майка му и със самия архитект и той ми разказа, че дядо му бил от братството от първите и че заболял. И така заболял, че нямало кой да му помогне. Лекари, това, никой не може да му помогне. Той казал: „Да дойде Учителя, само Учителят ще му помогне". И действително Учителят отива. Това са първите години във В. Търново, стоял два-три дена и му помогнал. И го вдигнал и той от благодарност тогава подарил това място на Учителя, на Бялото Братство за салон. Именно в този кьошк, тази подарена земя от този брат Тотю Тотев са ставали тия събори във В. Търново.

В. К. Брат Стамат си замина и този имот се затри.

Г. Й. Познавах се с брат Стамат, много хубав човек беше. Голяма работа. На няколко пъти той е имал желание и молил на Учителя да дойде да живее на Изгрева като Петър, обаче Учителят му казал: „Не, ще бъдеш там, ти там ще бъдеш. Твоето място е там сега. Там има друга работа духовна. Ти не знаеш, но там ще бъдеш". Действително след години вече, когато са станали някакви промени, дойдоха нови закони и тази земя се отчужди от държавата. Всичко отиде в държавата, както Учителят каза. Изпълни се това. Но други го изпълниха! Други изпълниха волята на Учителя. (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)