4. ИСТИНСКИЯТ САЛОН

Марийка Костадинова, гр. Русе. Бащата на брат Боян Ковачев бе построил в двора си салон за братството. Там се събирахме, четяхме беседи, правехме братски вечери, изнасяхме литературни и музикални програми, сказки и т. н.

Веднъж, като отивам на молитва в салона, виждам на вратата обява, че салона се продава. Имах събрани към 800 лв. Посъветвах се със сестра Пенка и брат Иван и решихме да съберем помежду си необходимата сума и да откупим салона.

Отидох при сестра Босилка, съпругата на брат Боян, поздравих я и я запитах дали е вярно, че продават салона.

Тя ми отговори, че не салона, а къщата щели да продават. Но скоро след това разбрахме, че салонът е продаден. Много плаках и много тъгувах за това. Там гдето бяхме пели духовни песни и бяхме отправяли песни към Бога, щяха да живеят чужди хора.

Веднъж срещнах брат Боян и му казах: „Брат, защо продаде салона на чужди хора? Ние от братството щяхме да съберем сумата и щяхме да ти платим?" А той ми отговори: „Братята са горе. Тук на земята няма братя". „Защо постъпи той така?", си казах аз. И отговорът дойде.

Преди години брат Боян бил обърнал салона в мебелна работилница. Брат Петър Филипов отишъл при него и го попитал, колко пари иска, за да си построи нова работилница, а да отстъпи салона за братството. Отговорът бил: „Сто хиляди лева". Брат Филипов и брат Новаков събрали тая сума и му я дали. След време брат Боян върнал парите, но по свои съображения предпочел да го продаде салона на други хора.

Така Русенското братство остана без салон, с което загубихме много: разпиляхме се и загаснахме.

Скоро след продаването на братския салон, понеже много скърбях за продаването му, сънувам една нощ следното: Виждам сестра Генка отива да посреща слънцето. Едни глас „отвътре" ми казва: „Ето, сестра Генка отива на салон". Разбрах, че от Горе искат да ме успокоят за загубата на салона и да ми покажат, че цялата Природа е братски салон. (Записала Пенка Краева, гр. Русе)