3. ГРОБАРИТЕ

Когато Иван Явашев беше премазан от каруцата си го погребаха на една височина в стопанството на Свирчовица. Понеже баща ми почина на лозето, т. е. на Свирчовица, той беше пожелал да бъде погребан при Иван Явашев (там мястото го бяха определили за гробище). Искахме разрешение, за което се погрижиха братя Маркови и баща ми го погребаха там. По-късно и Стою беше погребан там. Когато бригадата на Борис Николов работеше в Русе 1953, 54 и 55 г. и бивахме често при братя Маркови, тогава Борис Николов с други братя взеха решение да направят по една мозаечна рамка на трите гроба, което да остане за спомен от бригадата. Занесоха материали и си спомням, че бях ходила там докато работеха и ги видях като търкат рамките, за да ги загладят. По това време в Русенското братство имаше едно съживяване на братския живот. Бригадата на брат Борис беше от доста хора, много от които идваха в салона ни на лекции и беседи, купувахме общо билети за концерти, за опера (Боян Златарев беше културен отговорник). Готвехме и се хранехме общо при братя Маркови на Свирчовица, тогава идваха и други хора от бригадата, които не бяха от братството. Братя Маркови посрещаха и изпращаха всички. Софка Явашева беше жива тогава, та я бяха натоварили със задачата да изсуши кайсии, които имаше тогава изобилно, за бригадата.

Братството в Русе се оживи, напълни се с онези, които бяха изпразнили Изгрева. Напуснаха Изгрева с мозайкаджийската бригада на Борис, почти всички братя бяха на работа в Русе три години, а по това време останаха в София другите, които подготвиха впоследствие погрома на братството на Изгрева. Такава бе цената на пълнокръвния живот в Русе през 1953/55 г.

Напуснаха си сами Изгрева. Братският живот постепенно изчезна от там и дойде време, когато Изгревът бе разрушен. Когато от една жива форма изчезне духа от нея, то формата сама се разрушава с времето. След тях идват гробарите и погребват останалото.