10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА

Една сестра от Добрич, който се казва Веса Петрова, тя е стара не знам вече дали е жива ми разказа следния случай: Тя издържала един младеж, с който щели да се женят двамата, обаче нещастие се случило. Той я зарязал. Тя ходила след него в София, напуснала си работата, отишла да работи в София, ту на Изгрева, ту където намери работа, само да е при него. Обаче той й дава гръб, въобще не се вземали и сестрата ми казва следното: Работели в ягодите на градината на Изгрева с. Янакиева, брат Ради, мисля, че и Ганка даже и други, които са работили там и в гладните години си мечтаели. Ех да има сега ако може такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове. Нали говорят си какво им се яде. Поспрели да говорят. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката и викала, махала с ръка възбудено: „Елате всичките! " И кога отишли видел масата натрупана, цялата с това, което са си пожелавали. И те наяли се едно хубаво и казват: „Досега не разбрахме кой е наредил тая трапеза. Ако беше друг щеше да се обади. Значи Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух от някъде и за други такива случаи и на някои им се вижда това нещо невероятно. Та затуй го разказвам да потвърдя това.