9. ЗАЩИТАТА

Има един случай. Така както съм го чула от брат Петър Камбуров, който беше гимназиален учител от Казанлък. Това е синът на Стефан Камбуров. Той разказва така: Като студент с още един брат, не го познавам другия кой е, отиват да си заверят семестъра и пътували във влака. А нашите хора тогава бяха с дълги коси до ушите така наравно, както сега ходят мъжете с дълги коси като жени. Всички им се подигравали, говорели против Учителя лошо, а те си мълчат, кротуват си и двамата, какво да правят. А седял един полковник в купето и като слушал да говорят против Учителя като сключил и казал: „Хей сега отварям прозореца и който говори против г-н Дънов, изхвърлям го навън! " Те всички тогава в купето млъкнали и той казал: „Г-да, елате да ви разкажа какво е г-н Дънов. Моето семейство, жена ми и аз имаме само една единствена дъщеря. Разболя се дъщеря ми, ходих в Швейцария, ходих в Германия, ходих във Франция, ходих в Русия, където ми казаха, навсякъде ходих. Най-после ми казаха да се върна вкъщи да си умре тука. Решихме с жена ми, в който ден си замине дъщеря ми, застрелвам нея, застрелвам и себе си. Да не остане никой от това семейство". И като отивал тъй на работа замислен, тъжен, видял го един от моите колеги и казал: „Какво има, защо така си разстроен?" Разказал му той случая. „Няма никъде спасение освен чакаме смъртта на всички ни." И като говорил така човекът му казал: „Абе защо не идеш при Дънов?" И той стреснал се така и рекъл: „Там не съм ходил. Ще отида и там". И като отишъл при Учителя, паднал в краката на Учителя, така коленичил пред Учителя и: „Учителю, моля ти се, една единствена дъщеря имам, помогни ми. Моля ти се помогни ми, Учителю. Една единствена дъщеря имам, която е на смъртно легло, чакаме я всеки ден да си замине". Учителят го хванал за ръката и рекъл: „Стани! Иди си, дъщеря ти е жива и здрава!" Той само погледнал часовника, благодарил на Учителя и си тръгнал да си отива. И когато си отишъл, най-напред влязъл в стаята на дъщеря си и гледа тя с ръкоделие в ръцете, „Какво правиш, моето момиче?" „Ами, татко, аз вече съм добре." „Ами къде е майка ти?" „Много съм гладна и тя отиде да ми опържи филии, да ям." И той отива при жена си и пита: „Кога й стана добре?" И жена му казва. А това е точно часа, когато Учителят му казал, че дъщеря му е жива и здрава. Ето по такъв начин се защитава Учението на Учителя.