11. СТЪПАЛАТА

Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. И какво ще работи. Там носела от тавана книгите, материалите долу. Обаче един там арменец не я обичал и много лошо се носел с нея. Казвал: „Няма да се качваш с асансьор! Само така - пеш". И тя слаба била тогава нали, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави. Веднъж отишла при Учителя и казала: „Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази? Не ми дава да се качвам с асансьора, ами все пеш се качвам и слизам да нося материали". Учителят замълчал малко и казал: „Рекох, пребройте стъпалата!" Тя си казала на ума: А, стъпалата ще броя, та това помощ ли е? И като се качвала отново по стъпалата се сетила и си рекла: Защо пък да не ги преброя? И започнала, преброила ги до горе. След това слязла надолу. И когато отишла при този човек, той омекнал като памук: „Весе, качвай се на асансьора! Недей се мъчи тъй да ходиш! Качвай се!" И от тогава станали най-близки приятели, сприятелили се.