8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА

През 1947 г. на есен решиха да вземат на Доспевски имота за Братството да образуваме там ТКЗС за вегетарианците. И нали имаше доста заинтересовани братя, образува се туй стопанство, само че нямаше работници. Ние от Ямбол, Георги Радев със семейството си, Паню Славов и нашето, Христо Колеви и брат Христо Митев от Стара Загора и този Райчо Кайраков, Аню Гунев от Шипка и Димитър на брат Матев сина дойдоха и образуваха ТКЗС. Ние като работници. Добре, ама това ТКЗС се образува, но хората не ни щяха там, защото им вземаме земята. Те я работеха в селото тая земя също и градината, а ние я вземаме сега и не ни щяха, но имаше и които ни обичаха. Сега един ден реши Петър Камбуров да дава концерт в Главница, нали трябва да има културно-просветна дейност в селото. Обявиха концерта и отидохме ние всичките, но преди да отидем дойдоха та ни казаха, че ще провалят концерта. Щели младежи да се развикат там и ще провалят концерта. Брат Паню каза, мир и светлина на душата му: „Ние ще си направим молитва, ще постъпим с нашето оръжие ще воюваме против тях. А пък те с тяхното ще воюват" И направихме си молитва до кладенеца нагоре. Застанахме всички и мало и голямо. Направихме си молитва и тръгнахме. Отидохме и седнахме в салона. Младежи имаше много вън от салона. Кметът още го нямаше. По едно време дойдоха. Петър каза най-напред ще започне с история на музиката. Започна така малко отдалече, но той много хубаво говореше и много хубави думи каза и като започна така увлече ги тия младежи и вече по едно време, когато ще започне да свири един каза: „У-у-у-у-у" отгоре се стовариха върху него не знам колко чифта ръце, та го натиснаха да мълчи и се състоя концерта. Свири Петър Камбуров „Идилията", „Овчарската" и други подготвени песни. Накрая съобщи: „Сега другари по желание музика". И то такова вдъхновение се създаде, та сега им каза, че ще има по желание музика. И те започнаха: кой „Ален мак", кой от Шуберт, кой от Бетховеи, който, от когото иска музика, а той им изпълни и се разделиха с голямо въодушевление. Благодариха му на Петър и мина концерта много хубаво. Хубав беше живота ни там, обаче хубавото не трае дълго на земята.

В едно землище две ТКЗС-та не можеше да има. И земята беше в землището на Главница на дядо Борис и затуй ние вече нямахме право и не можехме да останем при тия хора да работим и тогава дойдохме на вегетарианското стопанство в Прослав. И дойдоха и ни поканиха и напуснахме. Казаха, че щом ликвидират тука, който си има къщи си отиват по градовете, а Маринови и ние нямаше къде да идем. И така направихме, че дойдохме тука в Прослав. Тука беше много задружен, хубав живота, рая на земята беше тука. Ако някъде беше за рай, то вегетарианското стопанство беше рай. Където минеш от плодове не може да се разминеш. Толкова беше красиво, толкова беше плодородно. И когато дойдохме тука имаше от братството едно семейство Колю Петров, след това дойде брат му Атанас, след това дойде Петър Камбуров от Стара Загора и образувахме тука братска група. Още като си дойдохме то в първата сряда четохме вече и беседи и лекции и все се събирахме заедно. През 1950 г. дойдохме накрая в Прослав. Къде живеехме ли? Там имаше до линията къщи, до Мильовата къща кооперативни. По една стаичка и една кухничка ни дадоха с общо салонче, малко примитивно, но задружно си живяхме с вегетарианците-толстоистите. Даже много хубаво си дружахме така, събирахме се по Нова година. То, брат Илия понякога дойде: „Данке, хайде, вие си знаете, събирате се, нашите тук нямат навик, хайде днес елате в салона, та да дойдат и другите". Та ходим с песни, с музика. След това като дойдоха толстоистите станахме доста голяма групичка. Събирахме се, спявки, ходехме вечер да разучаваме песни. Беше вече съвсем друго. Кой от къде минаваше идваше тука. Беше един оазис, един център от където и да е някой брат като пътува ще дойде в Прослав. Хубав център имаше и сега си продължаваме. Нямаме салон, вкъщи се събираме. Това е.