Както споменах по-горе от 1929 година аз страдах от малария. Цели 15 години тя се проявяваше. Учителят знаеше за моето страдание, но не ме лекуваше. Остави ме да се пържа. Види се, това беше необходимо за мен.
Един ден, съвсем ненадейно (не мога да си спомня датата, но трябва да е било в началото на 1944 г.) един брат пристигна от София. Предаде ми от Учителя едно малко шишенце с някакво съдържание. Учителят казал да го изпия против маларията. Още същия ден го изпих. Беше нещо като едри житни зрънца, много солено и стипчиво, дори горчиво. След изпиването му петнадесетгодишната малария ме напусна безвъзвратно. Като се получи телеграмата от брат Боев, с която съобщаваше за заминаването на Учителя, вечерта на 27.XII. 1944 г. се събрахме в дома на брат Нисим Аврамов, за да решим кого да изпратим София за погребението. Натовариха брат ми Марин и брат Васил Момчев, които още на следния ден отпътуваха.
