43. ЗНАМЕНИЕ ОТ НЕБЕТО

Аз пръв излезнах от стаята, дето избрахме делегатите за погребението. Виждам на небето, точно над нас, един продълговат бял облак, досущ приличащ на дясна ръка с разперени пръсти! Тя бе така изящно оформена, че човек би помислил, че това е действително ръка или някой гениален художник я е нарисувал на небето.

Веднага повиках останалите братя и сестри да излязат да видят знамението. Всички излязоха и в продължение на около 1-2 минути наблюдавахме „ръката"..., а вътре в себе си чувам един тих глас: „Не бойте се, бъдете верни и истинни! Аз съм всякога с вас!..."

След около две минути ръката изчезна без да остави някаква следа. Това не беше обикновен облак, защото ако беше такъв, той щеше да се видоизменя няколко пъти и пак щеше да остане на небосклона. А този облак - по-скоро бяла пара - запази формата на „ръка" и в продължение на две минути без да се променя изчезна безследно.

„Аз съм всякога с вас!" Това искаше да ни каже тогава Той.

И сега Той продължава да бди над нас. Той ни е водил и ще води душите ни през вековете...