| Алтернативен линк |
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
През учебната 1918/1919 година завърших 8 клас на реалната гимназия в Стара Загора и с дипломата си заминах да следвам право при Софийския университет. Реших през лятото да поработя нещо и подадох заявление в акцизното управление. В резултат получих назначение - контрольор по тютюните, пак в същото село Сборище, Новозагорско, дето бях по изземването на храните преди една година. Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало. Особено ме разглезваха момите. Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе. Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр.
Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено
винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз. Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева. А кампанията привърши и аз трябваше да си заминавам. Но няма как да платя на кръчмаря. Затова му предложих да отидем заедно с него до Нова Загора при тати, който тогава работеше в печатницата на чичо ми Слави и се надявах, той ще плати задължението ми.Постъпката на тати ме трогна до сълзи. Образът на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат. Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа!" С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето!" Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати.
И тъй към септември 1919 г. аз приех вегетарианството и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.
