6. ВОДЕН ПЛЕВРИТ И ПИСМОТО
Тъкмо по това време се разболя най-малкия ми брат Костадин - десет годишен от плеврит в най-остра форма. Баща ми водеше много лекари, но нито един не можа да помогне на болния ми брат. А междувременно болестта все повече се усложняваше и застрашаваше да го задигне.
В това време чичо Слави се готвеше да пътува за София. Тати реши да напише едно писмо за Учителя, в което с няколко думи съобщава за състоянието на брат ми и го моли, ако е възможно, да направи нещо за подобряване на състоянието му.
На следващия ден, когато Учителят прочита предаденото му от чичо писмо, в Стара Загора става чудо! На тати, на мама и на свако ми Димитър Пейков едновременно идва една и съща мисъл - да се повика д-р Витанов! Мама остава домакинската работа и тръгва към печатницата да каже на тати, да повика д-р Витанов. Свако ми хвърля табашката престилка и се упътва към печатницата; тати и той тръгва за същата цел и се срещат тримата на улицата. „Къде сте тръгнали?", ги запитва баща ми. „Идваме да ти кажем да повикаш д-р Витанов." „Ами и аз тъкмо за него съм тръгнал", казва тати.
Идва д-р Витанов, преглежда болния и предписва някакво лекарство. Тати занася рецептата в аптеката и на път за вкъщи, минавайки през църковния двор, намира една кесия, извезана със сини и бели синци (мъниста). Доста се помъчихме докато я отворим и намерихме в нея един лев и десет стотинки. Този ден тати плащал полица и нямал в момента никакви пари в себе си. Но когато отива в аптеката да вземе и плати лекарството, оказва се, че то струва точно 1.10 лв.!
Това лекарство помогна. Братчето ми заспа, започна изобилно потене и в скоро време оздравя. Така Учителят го излекува през пространството.
