НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

ТОМ 5
Алтернативен линк

256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ


Около Учителя всичко се движеше по строго определени елипси на движение. Нали в слънчевата система движението на планетите става по елипси? В Словото си той много пъти е разглеждал как се движи едно човешко същество по пътя на елипсата, защото елипсата е създадена от два центъра - единият център е човешки, а другият център е Божествен. И да се премине по пътя на елипсата, човек трябва да спазва Божествения порядък като се движи в човешкия свят по строго определена елипса, определена за него. А това беше вътрешният и външен път на всеки ученик при Учителя. Пътят на всеки ученик бе строго определен и се движеше по строга елипса. Някой път елипсите се пресичаха и там ставаха сблъсъци, но това бе отклонението на ученика в човешкия свят и отклонението му от пътя на елипсата. И тогава идваха страданията, идваха мъчнотиите, за да го накарат да се върне в пътя си - на собствената си елипса.

Така беше и с нас, няколкото сестри, които се въртяхме около Учителя и всяка имаше свой път и своя елипса на движение. Но така се случи, че останалите сестри - Паша, Савка и другите не можеха да търпят да каже Учителят нещо добро за мене. И затова Учителят ни беше подредил външно така: на първо място бе Савка, на второ място бе Паша, а на трето място бях аз - Марийка. Аз бях външно на трето място, макар че отвътре Учителят ме бе поставил на първо място. Аз изнесох много неща. Да, аз имам едно писмо от Учителя. Аз го пазя като Светая Светих. Не съм го показвала на никого. Няколко пъти съм го цитирала по памет на един човек, онзи, който записваше моите разкази за Школата на Учителя. Но и на него не го показах. Щях да го оставя заедно със всички мои неща след като си замина. Понеже тук вече се говори за външната и вътрешна йерархия на учениците, затова смятам, че трябва да се цитира това писмо, за да се успокоят духовете и всеки да си седне на мястото си. Защото пред Словото на Учителя всички духове немееха, защото Духът Божий говореше. Той веднъж ми каза: „Е, между сестрите ти си първата". Каза го в онзи период на Школата когато нещата се бяха изострили до крайност. Тогава ми даде да разбера, че има външна страна и вътрешна страна в живота на Школата и че има и съответна йерархия. Аз се съобразих с това положение и приех смирено да бъда външно на трето място. Вече знаех вътрешно на кое място съм и как съм оценена от Учителя. Исках да бъда точно оценена и за мене не беше важно на кое място съм, ако с държането си другите не ме отхвърляха, че дори ме захвърляха най-демонстративно и че като че ли аз тук нямам работа на Изгрева. Имаше и такива положения, когато някои се питаха какво ли правя аз тук на Изгрева, какво ли върша изобщо и защо ли Учителят си губи времето с мене и защо аз не си отида в света, че да се освободи Учителят от мене, да се освободят всички от мен и Изгревът да цъфне в усмивки и радостни възклицания. Да, тези неща ги имаше тук. Като наблюдавах и гледах и чувах тези неща, как ли можех да издържа. И тогава Учителят ни подреди външно и вътрешно. А в един невероятен сблъсък между трите ни, Учителят ми написа писмо, с което определи моето място. Цитирам писмото дословно и много държа да се фотографира и помести, защото то е едно доказателство, че онова, което изнасям не е измислица, а това бе моят път в Школата. Дали бях винаги ученичка не мога да твърдя. Аз падах, ту ставах, отново падах, но вървях по пътя си определен от Учителя. За мен това бе път на ученика към Бога. Единственото, което съм държала в себе си и в съзнанието си, че съм пред Господа моего, пред Учителя си и пред Бога. Ето и писмото на Учителя до мен.

„Ти си от особените, не си от обикновените.

Между сестрите, ти си първата. В класа ти си най-уравновесената. За теб съм уверен, че ще издържиш, но за Савка е съмнително. Давам ти това, защото предварително съм убеден и зная, че ще издържиш. Твоят път е един от редките. Да остане някой верен, това много рядко се случва".

Да, това беше писмото на Учителя до мен, което ми го връчи, макар че беше ми казал тези неща устно. Защо го беше направил? За да узакони това място? Не, според мен то беше написано, за да ме охрабри в моят път, да покаже, че пътят ми е строго определен от него, че не трябва да се отклонявам и че работата, която върша в този път бе пътят на ученика. Придобих по-голяма увереност в себе си, че мога и трябва да издържа по своя път.

Да продължим с външното подреждане на ученичките при Учителя и в Школата му. На първо място бе Савка. Савка имаше един недостатък. Ако Учителят не е наредил и не я сложил и не е поставил по нейно желание на почетно място нямаше да работи. Ето защо Учителят веднъж ни събра трите и ни каза недостатъците на всяка една от нас. Ние си ги записахме.

„Савка - ако не е наредено по нейно желание, няма да работи.

Паша - чрезмерно развита личност.

Марийка - ще направи баницата по всички правила, ще я сложи във фурната и няма търпение да я опече. Нетърпелива е."

Ние трите слушахме и всеки си записа собствените недостатъци както и тези на другите. Разделихме се и всяка трябваше да работи върху тях. Но едно е да имаш желание, друго бе да работиш върху тях. Мога да кажа, че някакви големи постижения не се получиха, останахме си до края такива каквито си бяхме. Трудно се променя човек дори и в една Школа.

Много пъти се събирахме около него и по различни поводи бе казал: „Моето отношение към учениците никой не го знае. Това, което виждате отвън - това са методи". И ние виждахме само методите и по тях съдехме за отношението на Учителя към учениците. И останалите в Школата мислеха, че метода, с който Учителят работи е личното отношение на Учителя към даден ученик, а всъщност това бе един метод, а ученика бе опитно поле за Учителя. Това се правеше за неговото усъвършенствуване. Учителят сподели: „Ученикът не трябва да съди този или онзи, че правел това ми онова. Защото човек е съвсем различен всеки момент, това е трансформация на състоянията на съзнанието. В даден момент когато се спънеш и паднеш, да извикаш Божественото, за да се справиш със задачата си като ученик".

Та това съперничество на сестрите бе съперничество на личностите. Това съперничество бе допуснато, за да се видят нашите недъзи и нашите недостатъци. Именно в това съперничество те се открояваха още повече, защото се отразяваха като в огледало пред лицето на Учителя, ние се оглеждахме в неговата чистота, външна и вътрешна, сравнявахме се със знанията, които ни даваше в Словото си и тогава се смирявахме, защото се чувству-вахме като прашинки сред Вселената създадена от Словото на Учителя. Трябваше нашите недъзи и недостатъци чрез методите на Учителя да ги превърнем в предметно обучение на ученика в Школата, за да може да се въздигне ученичеството на една висота, което означава ученик в Школата. Сега разбрахте ли защо аз изнасям тези неща? Те ще бъдат предметно обучение за следващите поколения ученици в Школата на Учителя. Чак тогава ще разберете истинската цена на нашия път.

Отново съм пред Учителя. Усмихва се и ме запитва: „Знаеш ли си името? Името, което носиш сега е псевдоним". „Аз чувствувам това, Учителю, аз още не познавам себе си." „Тогава твоето име е Амриха."

Аз се поклоних, целунах десницата му и тихичко се оттеглих. Въздадох Слава на Бога, че днес бях при нозете на Великия Учител, който ме въведе във второто посвещение на ученичеството от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Първото посвещение е Аверуни, което значи Верния Ученик. Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него.

Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух. Запомнете това определение. Друго определение няма. Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя. В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един. Изучаване, проучаване и приложение на Словото на Учителя в нашия живот. Сторите ли това, то знайте, че вече сте в пътя на ученика. И Духът е този, който ще определя вашият път във вътрешната и външна Школа. За Духът този път е един. Това е пътят на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Школата е една и Учителят е един. Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно. Той е великия Учител на Вселената. Амин!


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ