НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5
Алтернативен линк

255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ


Да не мислите, че в Школата всичко вървеше по мед и масло и след това си изяждаш филията и накрая се облизваш? Ученикът трябваше да учи и да прилага онези методи, чрез които да се изчисти отвътре и да добие вътрешна чистота. Тя бе най-важното условие, защото само при Чистотата можеше да влезе Духът на Истината. Всички страдания и мъчнотии в човешкия живот бяха пречки, но те трябваше да се превъзмогнат с методите от Словото на Учителя. Та човек е сложна верига от безброй проекции, то е вътрешно и външно сечение на светове, той е свързан с верига, с безброй души, свързан е с тях от памти века. Спомням си какви ли не задачи ни е давал Учителя. Намирам се при Учителя и споделям, че тези задачи се разрешават лесно от просветеното съзнание, но за нас, обикновените хора, е много трудно за изпълнение. Учителят отправя поглед над главата ми, някъде далеч над мене и промълвя: „Когато давам изпит на някой ученик, първо тоягата я слагам на своя гръб и после я турям на ученика и на неговия гръб". Стоя и нищо не разбирам. Отидох си у дома и размишлявам, Значи Учителят всяка една задача, която приготвя за ученика знае тежестта й, преценява я колко тежи и знае колко ученикът може да издържи затова взема част от нейната тежест и после я предава на ученика и то толкова колкото може да издържи. Да, но това е теория, но как е в действителност? Най-много ме смущаваше въпросът с тоягата. От къде накъде дойде тази тояга. Защо Учителят си послужи с образа на тоягата? И от къде накъде Учителят ще сложи ще наложи тоягата на гърбът си, а после ще я наложи върху гърба на ученика. Тук имаше нещо неясно за мен, беше някакъв ребус, но да се разреши все пак трябваше да има някакви данни. Накрая реших, че Учителят поема голяма част от задачата, предварително подготвя условията, подобрява възможностите на ученика, а ученикът трябваше да избере най-правилният ход и то в духа на Учението. Тази тояга имаше своя символика. Дойде време тази символика да се превърне в реалност.

Случи се така, че веднъж преди обед около сутрешните часове когато много хора по Изгрева нямаше, защото всеки беше излезнал да си върши своята работа нещо ме накара да мина покрай една от бараките. Чух някаква глъчка. Приближим се и нещо ме накара да отида натам. Любопитство ли беше или нещо друго - не зная. Пристъпвам и какво да видя. Не вярвам на очите си. Мигам, мигам и не вярвам на очите си. По едно време виждам как Учителят налага с бастуна си една сестра, а тя вика само: „Ох, Божичко!" Стреснах се и докато се опомня все чувам охкането на тази сестра. „Олеле, ох, боли, олеле, Божичко." Но ето, че чувам и думите на Учителя: „Излез ти казвам!" И я налага с бастуна. Тя изохка и плаче: „Олеле, Божичко, боли!" Той пак я наложи и изрече: „Излез от нея ти казвам!" Аз стоя и започвам да се досещам, че Учителят не случайно ме извика по вътрешен път, знаеше, че съм тук на Изгрева и макар че беше гърбом към мен, започна да променя израза си и започна да налага като след всеки удар казваше: „Излез от нея ти казвам!" Това по малко разсея смущението ми, защото разбрах, че Учителят гонеше нещо от нея навън и то с бастуна. Какво ли гонеше? Нейното непослушание, нейното непокорство или нейния инат? Познавах я добре, че имаше такъв инат, че магарешкият инат не беше нищо пред нейния. Накрая извика: „Олеле, Учителю" и като изрече това някаква фурия излезна от нея като през комин и се запиля нагоре по въздуха над главите ни. Направо изс-вистя и изфуча.

Учителят се спря, погледна ме и каза: „Помогни на сестрата да се прибере в бараката си и я сложи на кревата да си почине". Отведох я, сложих я както поръча Учителят и тя вече леко задремваше. „Сестра, как си?" Уплашено я питах, страхувайки се, че я боли много от бастуна. Тя се усмихна. „Да знаеше, сестра, как ми олекна, да знаеш като къпана съм сега. Ама тоя бастун на Учителя си го бива - вълшебен бастун. Олекна ми сестра." И тя заспа. Тази сестра бе Савка Керемидчиева.

След това отидох при Учителя и му докладвах, че тя е заспала. „Каза ли нещо?" „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен. Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя. Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища!"

Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете пътищата Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово. Божествен път е това - път на ученика".

Веднъж Учителят среща Игнат Котаров, който се разхождаше по Изгрева по къси панталони с голи бедра и колена. Учителят му се скара строго, а той вдига рамене в недоумение. Учителят тогава вдигна бастуна си и направи крачка към него. Игнат побягна, като стрела се втурна в бараката си. След малко излиза обут в дълъг панталон и се приближава до Учителя, който го чака на същото място. Учителят държи бастуна, за да го наложи. Игнат се приближава, обръща си гърба и чака присъдата си. Чува глас: „Игнате, Игнате, защо изкушаваш сестрите с тези голи крака. Та малко ли са им другите съблазни тук? Ако някоя сестра тръгна по плажен костюм по Изгрева, ти ще има да обикаляш ден и нощ около Изгрева и да цвилиш като жребец, който е вързан с въже за стожера. Иди си и мисли върху това".

На следващият ден Учителят в беседа каза: „Божестрената Любов е извор - неизчерпаем и голям, Огън неугасим, Слънце, което никога не залязва. Светлина непреривна, безгранична, необятна, безсмъртна, включваща благото на всички. Тя е онзи свещен огън, който носи живот и възкресение за човешките души.

Човешката любов е като малък извор, който едвам цицирика докато пресъхне. Временна любов, преходна, която лесно загасва. Тя е, която ограничава, носи скръб, разочарование и е напълно егоистична.

Материята е инернтна. Човешката плът е материя инертна. Силата е Сила на Духът. Проявената посредством материята Сила, това е енергия. Силата е двигател. Тя е жива, безсмъртна и дава живот на материята - удо-хотворява я. Материята сама по себе си е мъртва. Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява.

Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа.

Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение. В него са вложени за развитие и усъвършенствуване Божествените Добродетели и е в постоянна връзка с Духа и има всички негови възможности.

Озаряван от най-светли, красиви, Божествени идеи, духовния човек, стремейки се всякога нагоре прави непрестанни и големи усилия за надмощие над физическия човек. В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа. Само Силата на Духа е Сила Божия."


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ