6.8. ПУБЛИКАЦИИ:

1866 година

6.8.1. ЗАЛЕЗА НА БОЛГРАДСКОТО УЧИЛИЩЕ

В: Турция (Цариград). Г. 3, бр. 21, 12 ноември 1866

Равнодушие към училището

Болград, 20 октомври

След едно отсъствие от 5 месеца, аз се завърнах тия дни в Болград. Мислех, че в това растояние, ще намеря нашите Болградци малко променени, но надеждата ми се изигра: същите чувства, същото равнодушие, същата недвижност владеят.

Училището особно, е за оплакване. Наместо да се умножават, учениците исилдисуват510 секи ден. Директорът и той е обезсърчен от това общо хладнокръвие на влашките българи да провождат синовете си на реченото училище. Но и наредбата на училището не е от добрите.

Бъркотия. И негли тая бъркотия, която е причината за исилдисуванието на учениците ще запали един ден свещ на това училище, както браилските българи запалиха на своето.

В това училище никое момче, не е излязло образовано, не казувам съвършено, но поне да има общо понятие от науките. Учениците отиват прости, и пак прости се връщат и как може да успее това училище?

Секо училище се препоръчва от способните си ученици. Ако не извежда кадърни ученици секо училище пропадва, и аз предвиждам че ако комитетът не промени сегашния персонал на учителите, които по-големата част не могат да се търпят в отношението си към учениците, лоша бъдност, ще се яви за това училище. Но както ви рекох по-горе болградските българи са равнодушни към всичко и това равнодушие ще ускори мисля затварянето му.

_________________________________________

510) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Изсилдисвам (от тур.: eksilmek) - чувства се липсата.