6.9. ПУБЛИКАЦИИ:

1867 година

6.9.1. УСТРОЙСТВОТО И НАРЕДБАТА НА УЧИЛИЩАТА

В РЪЦЕТЕ НА ВИЛАЕТСКИЯ СЪВЕТ

В: Македония511 (Цариград). Г. 1, бр. 46, 14 октомври 1867, с. 2.;

бр. 47, 21 октомври 1867, с. 2-3.

Г. 1, бр. 46, 14 октомври 1867, с. 2.

Писма немаме наистина, но както ни разказуват пътници, които дойдоха из Дунавския вилает и особено от Русе в големият вилаетски съвет, който е свикан сега в този град, сериозни разисквания станали върху един от най-важните за жителството на този Вилает и въобще за всичкия ни народ въпроса - касае се за общественото образование, за устройството и наредата на училищата.

Това е цяла истина, че не знаеме нищо точно и верно върху подробностите на тези разисквания и решения, но доста е да направи да се позамислим и загрижим се това, което знаеме, че на този съвет в разискванията, които стават за този важен предмет нямаме от никоя страна представители таквизи, които да отбират що годе от тази работа, освен едного, който е Търновски учител г-н Михайловски.

В каква бедност от достойни человеци се намираме!

Ще ни се сами да мислим, че ако би да се земат в призрение поне мненията на този наш съотечественик, който е едва ли не самият между нас по учеността и опитността си по тази част, може би да се нареди нещо колко-годе удовлетворително и от което да се чака некакъв напредък в училищата по тази страна; ако обаче по зла чест, както често се случва в таквиз обстоятелства, преобладават мненията на по-многото, и още по-зле, на тези които не разбират, а имат по-голямо влияние, няма освен да видим в букаи общественото образование в отечеството ни, и то против желанията и благите намерения на императорското правителство.

Г. 1, бр. 47, 21 октомври 1867, с. 2-3.

Прочитаме в „Турция”:

Научаваме се, че всичките учители от главните градове на България са повикани в Русчук за преобразованието на училищната система в българските училища и турските.

Тие учители са се събирали всеки ден, за да разгледуват според кой начин тази система може да се приспособи за да отговори на очакването на народът и царското правителство.

Общините за училищата щели да се развалят и учителите от тези училища щели да се плащат от управлението на общенародното просвещение.

Турският език щял да стане задължителен в Българските училища, както и българският в турските училища.

Парите за поддържане на българо-турските училища както и заплатата на учителите и от двата народа щели да се събират от българи и турци безразлично, като ще плащат всеки гражданин по 3 гроша на година.

Мълви се, че главният управител на Дуна Вилает щел да дойде тия дни в града.

Можем да забележим на почитаемите си събратя, че тези му сведения не са досущ точно. Подробности за това писменно и от лица, които са в работата, ние нямаме и сега, но от пътници, които напоследък дойдеха, както за вярно научаваме, не са всичките учители повикани, но само двама учители присъствуват в тия заседания и то като представители са пратени, а не като учители повикани за тази работа.

При другите още не е вярно развалянието на общините, както и известието за идванието на Медхат паша за града ни.

Колкото за впечатлението, което слуховете за тези разисквания върху уреждането на училищата са произвели между нашите съотечественици, ний поместяваме долната дописка от Шумен.

Г-н Редакторе,

Главният съвет на Дунавския вилает се отвори на 1-й октомври в неделя.

От словото, което каза Мидхат паша на отварянето му и от други места се научаваме, че една от главните работи на тоя съвет ще бъде уреждането на училищата по вилаети и тяхното подчинение на вилаетското управление.

Уреждането на училищата! Това е много добра мисъл, и ако се осъществяваше по-другояче, ний щяхме да ръкоплещим. Но сега ний сдържаме радостта си по причини, които излагаме по-долу.

Най-напред, ако тази мярка е своевременна и е извикана от нуждите на времето, както искат да ни уверят, ако тя е полезна, защо не се прилага на сичкото царство и не излезе от Министерството на просвещението? Защо не се подчинят под тези наредби и гръцките, и арменските и еврейските училища?

В сяка друга работа ний сме последни. Защо тука са бъдем първи? Защо нашите училища да искат подчинение на някакви закони, а училищата на другите ни съграждани да не искат и да си остават свободни?

И начина за уреждането не може да ни вдъхне доверие и добри надежди. Ако да беше времето, което кара вилаетското управление да нарежда училищата, тогава въпроса трябваше да се предаде на някоя комисия от учени турци и българи и какъвто устав изработи тая комисия, таквоз да бъде устройството на училищата. Таквизи хора ще знаят не само времето, но и училищните нужди и редове, и устава им може да докара полза на училищата.

Управлението тука трябваше само да освети със своя авторитет изработеното. Повече нищо. Защото, колкото и да е просветено това управление, то не стига до там, щото да става законодател на таквиз деликатни работи, като училищата.

Вилаетските наредби не го облачат с такава власт. При това и занятията му по управлението, по истинската му мисия, не му позволяват да разсъждава твърде много за бъдещите наредби на училищата, които се зема да управлява.

Правителството по Европа, дано не са колкото нас просветени. При се това, те никога не се залавят за училищните работи сами, а сякога предават тези работи на сведуща комисия, която продължава разсъжденията си навремени цели години.

У нас какво става?

Представители, свикани за градски работи, хора, които нямат ни хабер от нуждите на времето и от училища, и от които повечето не са знаели защо са [до]шле в Русчук, таквизи хора се настаняват да уреждат училища!

И кога? Когато духовенството ни още не е устроено, и няма нито кой да даде мнението си върху религиозното ни изучение.

Тук има две неща: ако тези хора работят със своите си глави, работата им ще излезе от лоша по-лоша. Ако ли приемат някои наложени нареди представителните вилаетски нареди се подкопават до дъно. Което и да е от тези две неща, ний го отхвърляме, като вредително за нашите училища, които ний поддържаме с най-оскъдните си средства за нуждите и за религиозното си възпитание.

За това ли сме искали училищата си от ония мрачни времена?

За това ли сме отбивали от хапката си и сме крепили училищата си, за да ги видим един ден вън от ръцете си?

По другите места, дето училищата се поддържат с правителствени пари и дето с време правителствата са зели под своето управление школското учение, там стават днес борби за освобождение на учението от властите. А ний тука сега се залавяме да туряме закони, кое трябва да учат хората и кое не.

Това е за нас времето!

Искат да кажат, че нищо не губим от прережданието на училищата, защото според плана за новите нареди, Българският език си оставал учебен език в Българските училища. Но таквози утешение не може да ни напълни очите.

Нашите училища, в които се преподава, освен закон Божий, и сичкия елементарен курс на науките, и които ний се мъчим да изравним от тая страна с европейските, нали ще се турят на една височина с турските, в които, освен голо механическо прочитание, друга наука още няма? Малко ще ни ползува Българский език, когато училищата ни ще вървят наспоред турските.

Като иска да се натовари с лишни трудове, вилаетското управление трябва да има някаква си мисъл и ний не ще се излъжем, ако кажем, че тая мисъл е следующата: Училищата ни се считат като разсадници на някакви лошотии, за това да се тури над тях едно ограничение, един близък надзор, каквото да се подкоси тяхното влияние.

До колко е истинно таквози мнение, явно е за секиго, който знае нашите училища. Лошотиите не се пръскат от училищата, в които се учат дребни деца, а от тези, които ни закачат за мило и драго.

Веднъж осъществено, намерението на вилаетското управление ще посее таквизи лошотии, които никакво училище не може пося.

Ние не отричаме правото на вилаетското управление да има надзор над училищата ни. Ний от сё сърце припознаваме това право, ний не можем да приемеме само това, че туй право се простира до вътрешното устройство на училищата ни, които ние поддържане с потта си.

Управлението нека бди и нека наказва секи виновник - това му е работата, но да се вмесва в тези училища, които държим за вярата си, това е голяма рана за нас. Наместо тишина, от таквиз работи излазят главоболия за самото управление. ...

... Малко стеснение в училищата, и много деца ще тръгнат да търсят учение повън, което не е полезни ни за нас, ни за управлението. ...

_________________________________________

511)  Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: МАКЕДОНИЯ. Вестник политический и филологический (Цариград). Г. 1, бр. 1 (1866) - г. 6, бр. 18 (1872). Главен редактор Петко Рачов Славейков. Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Народна библиотека „Иван Вазов“ Пловдив на адрес: Народна библиотека „Иван Вазов“. Дигитална библ. Периодични издания_[прегледан 15.02.2020]

http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/NBIVPeriodicals.aspx?phrase=македония