6.2.9. ПРОТЕСТИ СРЕЩУ УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ

Георги Миркович

В: България (Цариград). Г. 2, бр. 93, 31 декември 1860, с. 628-629.

Чистата съвест, от вера се не мами, ни от материя се обладава; телото, което тя влада, бива секоги невинно. Следователно душата му не може да има такава вера, която я предава, която я води в заблуждение, която й тъпче народността и която се развива в разкошност: в доходност за нея, е по-напред от тая вера, която я тъпче. Тя не можа да има уважение на лица, които не го заслужават, не може да отдава чест там дето не й прилича, следователно, тя не може да бъде угодна там дето здравият разум не владее. Това е било нашето начало и това ще бъде за всегда. Ако беше другояче, то не щяхме да имаме честта да се хулим от нашите чорбаджии, които носят сичката народна власт!(?)

Но удивително ни се виде как, сичката им важност, дълбокият им разсъдък, народната им тяжест, големите техни имена, възприеха да говорят за низкостта и безхарактерността ни! Ако от истинна ние сме такива, делото ни не може да бъде освен съобразно; следователно то не заслужава никакво внимание - и най-паче от хора като тех важни по мнението си. В противен случай, здравият разум и хладнокръвието требваше да са техните водители.

Делото, което е по-силно от думите, и времето което открива сичките тези, ще покажат кои какви са. Стига само да помним що говорим и правим.

Целта ни е една, желанието ни тоже - действието ни само разнообразно - от що тъй? Времето не ни допуща тук да се прострем. Но нека си напомним само, че едногласно сме изрекли: цигане ставаме, в морето се хвърляме, гръцкият патрик века нема да припознаваме.

Вие, Господа, с търпение и постоянство напоследък оправихте пътеката против думите си - и ако не беше нашето противодействие бихте го и извършили. Това ли е характер? Когато ние извършихме това, което сякаме за справедливо, по-народно и по-полезно - на което и вий разумно и сърдечно не сте противни, сега казвате, като нападате бездруго въз нас, че имате основателна надежда от В. Порта, за придобиването на нашата йерархия. То добро, но кои са и какви са те, инак не ги споменуваме. Както да е, ние ви молитствуваме да сполучите - и нека не остане посрамени.

Ако сполучите една чорбаджийска черковна Йерархия без да са поклоните на гръцкия патрик, ние сме готови да ви се поклоним и да прогласим публично това, което вашата страст излива днес въз нас; в противен случай, ние ще ви молим да са отближите тоже публично подписите. Пазарлъкът е към вас, имайте търпение.

Вашият протест ни пита: що сме видели и какво сме досетели, та сме се принудили тъй да постъпим? Който гледа, много вижда и доволно до нещо; който не ще да види, явно че нищо не вижда. От толкос време вие викате, че Портата не е нито Патрик, нито Папа, за да може да прави йерархия. Вашите глави, не могат да постигнат това и нека кажем друго. От девет месеца що извършихте? Нищо.

Сичката ви надежда беше в В. Порта. Тя словом и делом ви показа, че не може: Словом, тя ви каза, че трябва да се поклоните на гръцкия патрик. Това не можете го отрече. Делом тя го показа, като докара Балчишкия поп, когото вие бяхте упопили, и за когото ни вази, ни народът, ни църквата ни, не рачи да припознай, но го прати в гръцката Патриаршия да го запрат: Треба ли тук да е слеп и нечувствителен дотолкова един Българин?(!)

Защо сега щом направихме съединението и припознахме Папата, В. Порта незабавно припозна нашата народна йерархия политически? Защото това е съобразно, секоги, с началата на нейната власт.

Господа, не треба да се дърляте, не треба да се сърдите на нас, ни на никого, но годината, която е високошна, която беше назначена за разсипване на гръцкото духовенство и за уничтожението на чорбаджилъкът - тя си измина и вашите сили са смалиха - за напред бъдете уверени, че спокойствие ще имаме.

Д. [д-р] Миркович.