2.15.2. СТЪЛКНОВЕНИЕ. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ

В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 211-213.

Срещу акта на унията бързо се явило противодействие.

На 22 декември 1860 г. едно събрание в метоха приело протест срещу унията и срещу нейните ръководители. Те били заклеймени като безхарактерни лица. Поименно били споменати: Драган Цанков - лъжебългарин, д-р Георги Миркович от Сливен - безбожник; Манол Иванов от Стара Загора - компрометирана личност; Никола Евтимов Сапунов - добре известен на габровци. Към тях се били присъединили Стоян Джейков, копривщенец, от абаджийския еснаф, и Иван Кпинката. Към тая група са преминали архимандрит Макарий от Хилендарски манастир при обещание, че ще получава 2500 гроша месечно и че ще стане български патриарх; поп Тодор, комуто били обещани 1000 гроша месечина; простодушният старец Йосиф, игумен на Габровския манастир; неговият дякон Висарион, който бил излъган от Никола Е. Сапунов.

Като посочва кои са ръководителите на унията, протестът иска да изтъкне несериозността на извършеното дело. Той бил подписан от Илариона, от Авксентия, от представителите на търговското съсловие и еснафите.266

На Нова година (1861) в българската църква в Цариград Т. Бурмов произнесъл голямо полемично слово срещу унията. Това слово е добре стъкмено и достъпно за слушателите, между тях и хора по-простички. То излага важността на църковния въпрос и отрицателното значение на унията. Тонът е високо патетичен.

Какво представлява актът от 18 декември 1860 г.?

Унията отчуждава една част от българите от целостта на народа, и по тоя начин внася разделение сред българите, а това всъщност е ядовита стрела, която разкървавява родолюбивото сърце. Българите трябва да посрещнат новата 1861 г. с плач и ридание, защото са подведени да изменят на вяра и народност. Ораторът говори с подчертана враждебност срещу йезуитите, името на които е било тъй непопулярно в Европа, а и сред българския народ. Това е ефектен удар, с цел да бъде представено делото на българските униатски водачи като плод на йезуитски уловки, и главно на подкуп.

Унията не може да доведе до независимо духовенство. Събитието на 18 декември доказва това, защото едва създадената българоуниатска общност веднага подпада под властта на френското и арменокатол ическото духовенство. И това става в едно време, когато разрешението на църковния въпрос било близко. Отпусканите пари и субсидии за закрепването на униатската общност обаче не могат да обезщетят вредата, която унията причинява. А обещаното покровителство на френския император Наполеон III са празни хортувания само за пред прости хора. По тоя въпрос и самият Хасун бил твърде ясен пред българите униати.

И тъй, външно политическо покровителство българският народ не може да очаква от Франция, а още по-малко от папството, което по това време търпи притеснения в Европа, европейските страни гледат да се отърват от неговото влияние и пропъждат монашеските ордени.267

Походът срещу дейците на унията продължил. Протестът от 22 декември, който впрочем е един слаб документ, дал само тревожния сигнал.

Раковски бе писал за Йосифа Соколски, че е „изумен калугер”, който уж на два пъти бил ставал католик и пак се връщал в православие, че е съвсем безкнижен, че преди да стане монах бил хайдутин и се подвизавал под името Стоян. След като награбил много пари чрез разбойничество, построил Соколския манастир край Габрово.268

Срещу архимандрита Макария било писано, че Хилендарското братство, към което се числял, го изхвърлило от средата си.269

Застаналите начело на унията били представени като користолюбиви, някои от тях (Макарий) като пияници, всички като прости и глупави.270

Но разбира се, във всички случаи главният удар се е насочвал срещу Цанкова, най-силното обвинение срещу когото е било, че бил подкупник и оръдие на йезуитите.271

Срещу самите униати не били щадени укорни прозвища, като вероотсъпници, павликяни, папищаши, еретици, подкупници.272 Понеже за новата българоуниатска общност са били събирани средства и в Париж, а са били изпратени и от Рим - нещо, с което в. „България“ обичал да се похвалва, а и в. „Курие д’Ориан“ бе писал, че папа Пий IX изпратил на униатите 1000 римски скуди, равни на 28 000 гроша,273 обвинението в корист и подкупничество не слизало от колоните на противоуниатските български вестници. За Цанкова се пишело, че е подкупен с 2000 гроша на месец, че с пари са били привлечени и двамата известни учители Васил Манчов и Васил Чолаков.274 Раковски злъчно бе нападнал Цанкова като предател и като „познат подкупник”.275

Обвинението в подкупничество и корист, поддържано и по-късно, е почивало на някои сведения, известни на всички цариградски българи: че на свещенослужителите униати били дадени големи заплати, че Цанков получавал немалка субсидия за в. „България“, че и миряните униатски водачи били облагодетелствувани, например Н. Сапунов и М. Иванов заедно със семействата си били настанени да живеят в униатския дом, дето живеели и свещенослужителите, че на някои униатски дейци децата били изпратени да се учат в чужбина: тъй синът на Никола Сапунов, Славе Сапунов (известният Светослав Миларов), още на 10-11 годишна възраст бил изпратен да се учи в Загреб,276 други били изпратени в Рим и другаде.

Отново била засилена кампанията против в. „България“ и против получаването му в българските епархии. Вестникът бил наричан „Латинска България”, а не само „Латиния”, както по-преди.277 Отново зачестили отказите в българските градове да се получава в. България.278

Протестът на българите е бил насочен и срещу френския католически вестник в Цариград „Курие д’Ориан“, задето бе публикувал лъжливи дописки и злепоставял българите пред Портата, твърдейки, че тяхното искане за независима църква било руско внушение и че дейците за църковна независимост били опасни за турската държава. Това било преценено като низък начин да се клевети цял един народ, а такова безчестие не подобавало на френското име на вестника.279

Не по-слабо е било огорчението срещу поляците емигранти, и особено срещу свещениците. Според Раковски, те всички са сътрудници на в. „България“ и подвеждат българите, а в Париж било образувано дружество, председателствувано от граф Замойски, за насърчаване на българоуниатското движение. Раковски съветвал поляците първо да се постараят да оправят собствените си работи и след туй да се заемат с българските.280

С не по-малко огорчение Раковски нападнал и хърватското и чешкото католическо духовенство, заради насърчаването на българоуниатското движение. Хърватското католическо свещенство било издало и разпространявало за тая цел една книга на сръбски език с възхвала на унията изобщо, която напоследък проникнала в България. А в Прага бил отслужен молебен по случай българската уния.

Раковски с негодувание открива противоречие между разпространяваните от учените чехи и хървати южнославянски идеи и това, що проповядва тяхното католическо свещенство. Докато първите говорят за съединение и любов на всички славяни, вторите всяват между тях вероизповедни раздори. И чехи, и хървати трябва най-напред да се освободят от фанатичното си духовенство, преди да прегърнат южнославянската идея.281

___________________________________________

266) Цариградски вестник, XI, бр. 2, 7 ян. 1861.

267) Цариградски вестник, XI, бр. 2, 7 ян. 1861.

268) Дунавски лебед, I, бр. 29, 11 апр. 1861.

269) Цариградски вестник, XI, бр. 8, 18 февр. 1861.

270) Там, бр. 22, 27 май 1861

271) Там, бр. 31, 29 юли 1861.

272) Цариградски вестник, XI, бр. 18, 29 апр. 1861.

273) Там, бр. 5, 28 ян. 1861.

274) Там; също бр. 24, 10 юни 1861; Дунавски лебед, бр. 36, 29 май 1861

275) Дунавски лебед, I, бр. 22, 21 февр. 1861.

276) Българска сбирка, г. I, кн. II, 1 ноем. 1894, „Двете касти и власти” от Славе Сапунов, с. 891.

277) Цариградски вестник, XI, бр. 17, 22 апр. 1861.

278) Там, бр. 3, 14 ян. 1861; бр. 8, 18 февр. 1861.

279) Дунавски лебед, I, бр. 24, 7 март 1861.

280) Там.

281) Там, бр. 29, 11 апр. 1861.