2.15.3. РЪКОПОЛОЖЕНИЕТО НА ЙОСИФ СОКОЛСКИ

В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 253-257.

Архимандрит Йосиф, игумен на Соколския манастир при Габрово, бил родолюбив човек и следвал строго монашеско правило; но бил неук, простоват, несамостоятелен, а при това нелишен от честолюбив стремеж към владишки сан. В Цариград го бе отвела църковната борба.

Но в българския цариградски метох не срещнал съчувствено отношение към желанието си да стане владика.282 Той лесно попаднал в униатското движение. Това е било по-скоро една случайност за простодушния тоя човек. Западната църква му била чужда, както и въобще Западът е стоял извън хоризонта на неговия духовен интерес и всекидневен поглед. Най-далече погледът му стигал до Русия.

Архимандрит Йосиф през средата на 1860 г., т. е. малко преди униатското си злополучие, бил намекнал пред руския консул в Пловдив Н. Геров, че желае да подари Соколския манастир на руския цар.283 Може би и в това трябва да се търси силно честолюбивият стремеж на един простодушен и незлобив наивник към владишки чин.

Попаднал в кипежа на унията, Йосиф Соколски не е могъл отведнъж да заеме предното място между неколцината униатски свещенослужители. Архимандрит Макарий Савов, самоковец, Хилендарски подстриженик, който случайно се бил присъединил към църковно-народната борба, бил счетен от Хасун за по-подходящ и затова го бе препоръчал на великия везир като най-изтъкнат българоуниатски духовник, ползуващ се с народното доверие и снабден с пълномощие от народа да го представлява, годността на когото му била лично позната. Макарий станал помощник на Хасун по българските църковни дела.284

Макарий е бил буден човек, пък и донейде просветен. Той не е бил наивник като Йосиф Соколски, виждал събитията, разбирал въпросите, но нямал порядъчния живот на своя събрат285 и скоро загубил първото си място в униата. Мисионерите предпочели полуграмотния, но със строго монашески живот архимандрит Йосиф и го определили за бъдещ български архиепископ. Всъщност на него се спрял арменокатолическия архиепископ Хасун, който по-преди бе избрал за свой помощник Макария, но види се скоро се разочаровал от него.286 Макарий изпитал много огорчения: след като в българския метох не му обещали владишки сан, сега и в унията му го отказали.

По тоя въпрос е била водена преписка с Рим. Кардинал-префектът на Пропагандата поискал да узнае мнението на Хасун относно ръкоположението на един от двамата архимандрити - Макарий и Йосиф Соколски.287 Брунони и Хасун се спрели на Йосифа Соколски.288 Кардинал-префектът ги уведомил, че папата е съгласен той да бъде ръкоположен и назначен за архиепископ, и че сам папата ще го ръкоположи.289

Предстоящото ръкоположение на Йосиф Соколски за униатски владика било оповестено от печата на Пропагандата като важно събитие, за да се посочи на българския народ, че със съдействието на Рим вече се възстановява българската национална йерархия. Дори в. „България“, в извънреден брой от 4 юни 1861 г., го разгласил като доказателство за възстановяване на българското патриаршество.

На 15 март 1861 г. за Рим потеглила с френски кораб цяла депутация,290 която придружавала архимандрита Йосифа. В нея влизали Цанков, д-р Г. Миркович и дякон Рафаил, а с тях бил и мисионерът Боре. В Рим депутацията пристигнала на 22 март. Към българското униатско представителство във Вечния град се отнесли с голямо внимание. Кардинал-префектът на Пропагандата Барнабо представил българите на папа Пий IX. При тоя прием Йосиф Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св. апостол Петър, комуто Иисус Христос поръчал да пасе стадото; че българският народ подобно на блуден син, отпаднал от единството на църквата и се отдал на Фотиевата ерес, та стигнал до духовна нищета и глад, но сега българите с разкаяние си спомнят за своя отец и решили да се завърнат при него.291 Боре прочел латинския превод на словото.

Както Боре пише в доклада си,292 папата на няколко пъти се бил просълзил.

Словото на Йосифа Соколски било предадено на папата, а той отговорил също с кратко слово, изразявайки радостта си.

На раздяла папата се обърнал към Соколски и усмихнато му казал: „Сбогом, сбогом, български патриарше”.

В Рим Соколски проявил някои странности и известна самостоятелност, а това не се понравило на куриалните среди, а на Боре дори направило неприятно впечатление. На обеда, предложение от кардинал Антонели, Соколски не рачил да блажи понеже било Велики пости. Това не е странно. Но удивлението дошло от едно дръзко за римските прелати възражение на Йосифа Соколски, което би могло да се сметне като оскърбление за високото достойнство на папата. Макар и да било пост, според римския обичай с разрешението на папата могло да се блажи при такъв тържествен случай. Йосиф Соколски твърдо отвърнал на Боре, че над папското разрешение стои Бог.

Но с това не се свършили неприятностите за Боре. В навечерието на ръкоположението трябвало било да се отреже малко коса от темето на Йосифа Соколски, за да бъде помазан със св. миро. Йосиф Соколски не се съгласил, като противно на източния православен обичай. Боре е бил не само смутен, но и възмутен. Той упрекнал Йосифа Соколски, че ако сега отказва подчинение, друг път би го отказал и в по-сериозни случаи, дори догматически. Отказът на Йосифа бил упорит, но най-подире старецът отстъпил по силното настояване на членовете на българската делегация.

Йосиф Соколски проявил упорита непримиримост и пред самото ръкоположение. Папата бил определил на българския архиепископ да се даде титлата „Йосиф Соколски, архиепископ, апостолически викарий за българите католици”. Пред вид на това, че той не имал епархия, не му е дадена титла на епархия, нито пък титла in partibus. Цялата българска делегация била недоволна от думата католици. Боре уведомил кардинал-префекта на Пропагандата Барнабо за това ново затруднение. Папата се съгласил да се изпусне нежеланата дума.293

Според установения канонически ред на Римската църква, една кардиналска комисия се занимала с въпроса за Йосифовото ръкоположение и съставила декрета („Neminem latet”) по назначаването му за архиепископ и апостолически викарий на българите униати.294 Папата одобрил тоя декрет с бреве от 19 април 1861 г.295

Ръкоположението било извършено на 14 април от папата в Сикстинската капела. За по-голяма тържественост, поканени били да присъствуват на ръкоположението кардиналите на Курията и сановниците на Конгрегацията на пропагандата. Разпоредено било да присъствуват монасите антониани с техните ученици, отците прокуратори на двете конгрегации на мъхитаристите от Венеция и Виена (арменокатолици), учениците от Урбанския колеж на Пропагандата, монаси от различни маронитски и гръцкомелхитски (всички униатски) ордени, прокураторът на Базилианския орден в Полша.296

Част от литургията била отслужена на славянски език по източен обред oj ново-ръкоположения униатски владика Йосиф.297

Йосиф Соколски прочел писмено изповядване на вярата, с което приемал цялото догматическо учение на Католическата църква, признавайки първенството на римския престол и върховенството на папата като приемник на св. апостол Петър и истински наместник на Христа; осъждал и обявявал анатема на всичко противно - на всички схизми и ереси.298

След като прочел изповядването на вярата, предал го на церемониалмайстора, за да се запази в куриалните архиви.

На това изповядване на вярата папата отговорил накратко, изразявайки очакването си, че унията ще се разпространи в цяла България.

„С такава надежда, завършил папата, ние прегръщаме българите католици с отеческа нежност и с любов даваме на тебе и на твоите апостолско благословение.”299 И сега българоуниатите били наречени католици.

След ръкоположението, в частната библиотека на папата бил даден обед. Йосиф Соколски сега повдигнал въпроса за възстановяване на българската патриаршия. Боре, който служел за преводач, изпаднал в паника и се опитал да оправдае Йосифа, но папата заявил: „Един патриарх предполага архиепископи и епископи под негова юрисдикция; а вие още сте съвсем сам. Почакайте паството добре да се оформи, за да можем да му дадем пастир. Но ние обещаваме да ви дадем патриарх щом станете поне 500 000 българи униати”.300

В-к „България“ от по-преди бе разгласил, че Йосиф Соколски ще бъде ръкоположен за български патриарх. Дори с негодувание опровергал съобщението на Цариградски вестник и на Журнал дьо Константинопол, че Йосиф бил ръкоположен за владика, когато всъщност бил ръкоположен за патриарх и апостолически наместник.301 В Рим не се е мислело за патриаршеско достойнство на първия българоуниатски владика. Лавалет, осведомен по въпроса, бе докладвал още на 3 април н. ст. 1861 г.,302 че Йосиф Соколски ще получи от папата ръкоположение като архиепископ на българите униати. тъй че турският официоз Журнал дьо Константинопол е бил добре осведомен.

Йосиф Соколски се завърнал в Цариград на 27 (н. ст.) април 1861 г. и му било устроено тържествено посрещане. По това апостолическият викарий в доклад до префекта на Конгрегацията от 3 април 1861 г. съобщава, че на 27 април рано сутринта пристигнал в Цариград новият архиепископ, българският апостолически викарий. При пристигането не е могло да се устрои едно тържествено посрещане, обаче след обед били му отдадени почести, когато отишъл да посети Брунони. Възседнал бил хубав кон със златни украси, воден от един арменец, чиновник на Портата, следван бил от архимандрита, също на кон, а от двете страни имало други българи, богато облечени и с дълги бастуни в ръка. Тая тържествена процесия, предшествувана от 12 турски жандарми, изпратени от правителството, ръководена от двамата депутати Др. Цанков и Г. Миркович, се движела сред голяма тълпа любопитен народ и минала през главната улица на Пера, приемайки военни почести от всички полицейски части, които се намирали там.

Йосиф Соколски и българите униати направили посещение на Брунони. При всички подирешни посещения, запитан, какво е видял в Рим, той отговарял: Рим е цяла любов.303

Соколски направил посещение и на Хасун, на турските министри и на дипломатическите представители. За да се изтъкне новото му високо йерархическо достойнство, той носел мораво расо и пръстен на ръка.304

Правителството не закъсняло да издаде и султански берат на Йосифа Соколски, в който се казвало, че той се утвърждава в архиепископското си достойнство и занапред ще ръководи църковните работи на българите, приели католичество.305 Това признаване на Йосифа Соколски за миллет баши създавало престиж не само нему, но и на българоуниатската община, която била поставена в благоприятните условия, каквито имала арменокатолическата община. То в същност означавало, според официалното турско схващане, гражданско достойнство на патриарх или представител на гражданските интереси на религиозната общност.306 В такова гражданско достойнство на патриарх е бил облечен на два пъти и арменокатолическия архиепископ Хасун.

___________________________________

282) Т. Икономов (Мемоари, сп. „Искра“, VI, кн. I, 1896, с. 5-7), който бе станал униат и познавал отблизо дейците по сключването на унията, отбелязва, че Йосиф Соколски бил безграмотен и полудив. Т. Бурмов (пое. съч., с. 227) го нарича „незлобив и простодушен старец”. Сам той пък се наричал „рогач от планината”. Д-р Г. Миркович (пое. съч., с. 31) го нарича прост, слабоучен и наивен човек. Т. Кокошкин, чиновник при Министерството на народното просвещение в Петербург, бил определен да придружи Соколски до Холм през 1872 г. В доклада си за изпълнената мисия по ръкоположение на униатски свещеници Кокошкин пише, че Йосиф е в буквален смисъл столетник, макар и в сила и здраве, че е човек съвсем прост, малограмотен, на пръв поглед поразяващ с източната странност на своите маниери и неосвободен от старчески своеобразности и капризи (Ст. Станимиров, Архиепископ Йосиф Соколски в Холм. Духовна култура, 1929, кн. 36-37, с. 6).

283) Из Арх. Н. Г., II, 266-2050, писмо на Й. Соколски до Н. Геров от 23 юни 1860.

284) Цит. изложение на Хасун до великия везир, приложение към политическата телеграма № 4 от 8 януари 1861 на Лавалет до Тувенел.

285) Т. Икономов го нарича пияница (пое. съч., с. 6-7).

286) Френският посланик Лавалет в доклад до Тувенел № 33, Пера, 12 март 1861 (Archives Min. Etr., vol. 348, c. 372 сл.) отбелязва, че архимандрит Йосиф бил определен за български архиепископ от Хасун.

287) Archivio Congreg. Prop. vol. 352 (1861), c. 69.

288) Там, c. 94.

289) Там, c. 98, 101.

290) България, IV, бр. 104, 15/27 март 1861.

291) Според сп. La Civilta cattolica, Serie IV, vol. X (27.IV.1861), p. 352- 356, това слово произнесъл дякон Рафаил от името на Йосиф Соколски. Mansi, t. 45, col. 4-7.

292) Annales, t. 26 (1861), 481 сл.

293) Archivio Congreg. Orient.

294) Archivio Congreg. Prop. vol. 352 (1861), c. 199.

295) Mansi, t. 45, col. 93 сл.

296) Mansi, t. 45, col. 4-7 по цит. cn. La Civilta cattolica

297) Цариградски вестник (XI, бр. 18, 29 апр. 1861) печата и кореспонденция от Рим на Журнал дьо Константинопол по ръкоположението на Йосифа Соколски. Преди това Цариградски вестник (бр. 17, 22 апр.) бе дал сведения по събитието според французкия вестник Месаже дьо миди.

298) Ст. Станимиров в: Из живота и дейността на Архиепископа Йосифа Соколски (София, 1924, Изв. Ист. д-во, VI, отпечатък) печата „клетвата” на Йосиф Соколски по време на ръкополагането му, която намерил в Архивния отдел на Народната Библиотека в София в папка с документи от архивата на д-р Селимински. Тая клетва е била доставена от униата д-р Георги Миркович с негова датировка - 12 окт. 1861, Болград (с. 152-154). Текстът й обаче не дава основание да се мисли, че изхожда от Римската курия. Има идеи, които са общи за такъв род документи, и може следователно да се приемат като внушение на Римската курия, но документът в целостта му не може да има такъв произход. Изповядването на вярата, което Йосиф

Соколски е произнесъл пред папата, е известно. Тоя документ е публикуван

(Mansi, t. 45, col. 5-6; гл. Archivio Congr. Orient., vol. 1, c. 509, Ив. Софанов, c. 89). Поради това не може да се приеме мнението на Ст. Станимиров, че въпросната клетва е български превод от клетвата, която Соколски е бил положил пред папата (с. 155).

299) Annales, t. 26 (1861), 494 сл.

300) Там, с. 507 сл.

301) България, III, бр. 108, 12 апр. 1861.

302) Archives Min. Aff. Etr., vol. 319, c. 9 сл.

303) Mansi, t. 45, col. 7-8.

304) Цариградски вестник, XI, бр. 17, 22 апр. 1861.

305) Там, бр. 24, 10 юни 1861.

306) Писмо на Боре, Цариград, 25 юни 1861, вероятно до главния началник на Конгрегацията на мисиите, която го изпратила на папата. Archivio Segr. Vat., № 1818.