2.15.1.9. БОЯН ПЕНЕВ264

В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 72-73.

Боян Пенев (История на новата българска литература, т. IV, ч. I, 1936. Първата глава „Борба за черковна свобода” е до 154 стр. Състои се от два отдела: 1 - до 61 стр., 62 - до 154 стр. Вторият отдел (стр. 62-154) представлява повторение на много от фактите и разсъжденията, които се съдържат в първия отдел на същата глава, и вероятно е написан по-рано, главно по Т. Бурмова. Тоя отдел съдържа повече факти, отколкото първият).

Съчинението представлява университетски лекции, и то неокончателно обработени. Предназначени за студенти, лекциите са написани достъпно и бегло излагат църковния въпрос. Те не издават голяма осведоменост по тоя въпрос и не съдържат самостойни проучвания.265 Но в тях се съдържат немалко правилни изводи и оценки на събития и на епохата.

Сам авторът казва, че се опитал да изложи във възможно по-сбита форма най-съществени моменти от борбата на българите за църковни свобода (с. 94). Спрял е вниманието си на църковната борба, понеже до него тя била разглеждана твърде повърхностно, погрешно и едностранчиво, без да се подчертае онова, което съставля-вало нейната същност. А пък по-подробното й разглеждане било наложително, „за да могат да се изнесат нейните отражения в литературното развитие”.

Църковната борба е продукт на Националното възраждане, изразява една по-нататъшна негова форма, като внася ново съдържание в идеите на Възраждането, поставя по-широка идейна основа и начертава нови насоки на националния живот. Но нейното въздействие е еднакво силно и значително по последиците си както върху обществения живот, така и върху литературата, която в много отношения е резултат на този живот (с. 55).

Авторът правилно изтъква, че църковната борба е спомогнала за популяризиране идеите на духовно освобождение в общ смисъл, следователно и за политическото освобождение (с. 56).

Правилна е и оценката на църковната борба като важен фактор за общественото възпитание на народа и за създаването на дейни личности, едни от които са изпъкнали като народни водачи (с. 59).

Правилно е също така и гледището, че църковната борба е способствувала за разграничаването и обособяването на две противоположни сили в нашия обществен живот: от една страна - средното съсловие, а от друга страна - съсловието на чорбаджиите (с. 60).

Правилно е и гледището, че фанариотският материален гнет е давал до известна степен класов характер на борбата между българите и висшето гръцко духовенство, което в повечето случаи е действувало в задружност с чорбаджиите (с. 7).

Всичко това е известно и изразително подчертано в първите още опити да се даде макар и случайна и бегла характеристика на църковната борба. Не е нова мисъл, че тя е продукт на Националното възраждане, нито че изразява една по-нататъшна негова фаза. Тъй че подчертаването на тая мисъл от Б. Пенев не може да се вземе като поправка на дотогавашното „твърде повърхностно, погрешно и едностранчиво разглеждане на църковния въпрос”.

Авторът се занимава и с дейността на Католическата пропаганда, за която се създали много благоприятни условия след Кримската война, когато руското политическо влияние на Изток било значително отслабнало. Според него, интимните отношения на някои от водителите на църковната борба с мисионерите и уклона към идеята за уния не били и до сега достатъчно осветлени, но все пак данните, с които се разполага, давали основание да се вярва, че някои от българите са били оръдие в ръцете на католическите пропагандатори по чисто лични съображения, други ще да са вярвали на католическите обещания и са се поддали на Пропагандата, макар и за кратко време. А мисионерите са обещавали да удовлетворят всички български искания чрез влиянието на папата.

Но между българите имало и такива, които са възприемали идеята за уния по чисто тактически съображения, правейки политика с унията. Те са искали да упражнят натиск върху Русия и Патриаршията за задоволяване на българските стремежи за църковно освобождение (с. 37 сл.). Турското правителство пък се показало скпонно да признае независимостта на българската йерархия, ако българите приемат унията и по тоя начин се попречи на руското влияние сред тях (с. 39).

Нататък се разказва историята с подписването на акта за унията, излага се накратко развитието на гръко-българските църковни отношения, с оглед и на домогванията на Католическата пропаганда.

Б. Пенев пресилва положителната оценка на последиците от дейността на Католическата пропаганда. Според него тя била спомогнала да се определи по-ясно посоката на църковната борба и тя да добие по-определен национален характер, а именно ясно била изтъкната мисълта, че българският народ трябва да запази и църковното си единство, и да има национална църква (с. 81). Но това бе станало програмно искане на българските дейци по църковния въпрос, независимо от Пропагандата и от унията. За тях може да се рече само, че са ускорили развитието на църковния въпрос по силата на явилите се сред самите българи вероизповедни различия.

____________________________________________

264) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Боян Николов Пенев (1882- 1927) - литературен историк и историк.

265) Б. Пенев посочва главната библиография, която е използувал (с. 154): П. Р. Славейков, Габровското училище и неговите първи попечители. Цариград, 1868; В. Теплов, Греко-болгарский церковний вопрос. Москва, 1899; Т. Бурмов, пое. съч.; Гр. Трубецкой, Руската политика на Изток. София, 1905.