2.10.16. СТАТИЯ ОТ ГЕОРГИ РАКОВСКИ

Смърт и погребение на унията в България

7 ноември 1861 г., Белград

В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения.

Т. 2, Публицистика.

София: Бълг. писател, 1983, с. 383-384.

Отколе не сме говорили за йезуитская зараза, коя папищашите ищаха да въведат и в наше мило отечество. Причина на това мълчание беше, че нямаше веке що да се говори!

Йезуитската брадва удари на камък в България! Покойний дядо Йосиф даде смъртоносен удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождение си, между чужди хора немил и недраг!

Подир дяда Йосифа умира в тъмница затворен Николчо Евтимов от Габрово, най-деятелний орган на тая пропаганда.

Миркович зарязва и уния, и йезуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдава да стане лекар в Болград.

Ваклидов, редактор на лъжовния им вестник, кого издаваха български в Сан Бенедето, зарязва редакторство и дохожда в Браила с препоръчителни писма до браилските родолюбци българи да му намерят някоя си работа да може да живее.

Най-после остава Цанков, пусти Цанков! И той, горкия, приема да стане негде си в България даскал и ето го и него в Трявна да постъпи в това звание. Сега в Сан Бенедето остават си пак йезуитските дервиши самички!...

Ето българска уния на какво зло налетя! Българските глави истина, че били корави. Не вземат нито от обещания, нито от папски благослови, нито от индулгенции, нито от пашапорти за в рая: лошави хора! Не щат и в рая да влязат!

Нямаме никакво съмнение, че тейзи наши братя българи, разбравши злото, в което можеше да попадне милий ни народ с вероизповедний раздор, нямаме, казваме, някакво съмнение че тии са се от все сърце веке оставили от йезуитските планове и че оттук нататък ще бъдат истинни родолюбци българи и ще се трудят за в полза беднаго ни народа, а най-паче сега, като с преселението искат неприятелите ни да го разорят съвсем.

Дано най-после нашето несъмнение излезе основно!