2.10.15. БЪЛГАРСКИ ВЕРОИЗПОВЕДЕН ВЪПРОС –

ЕЗУИТСКАТА ПРОПАГАНДА

В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения.

Т. 3, Историография.

София: Бълг. писател, 1984, с. 326-330.

Езуитская пропаганда се отби и отхвърли от цял български народ с най-голямое презрение и похуление. В нейната история тая й страница оста ще във веки зачернена за безчестните средства и предателства, коихто агентите й употребиха при Отоманская порта да би могли да заплашят и докарат в отчайвание българский народ та да приемни католицизма им!

Никога Рим-поп не е бил тъй смешно излъган и тъй стидно понижен, както в тойзи случай. Агентите на тая пропаганда в България избират едного простака и безкнижнаго старца инока от Габровки манастир Соколския планини, именем Йосиф, дават му имя Соколски и представят го за едно важно и знаменито лице бългаскаго свещенства! Съдружва го г. Боре с двама отчаяни злочести българи и завождат го в Рим да го ръкоположи свети Петровий наследник за българо-католишки патрик!

Поляшкий комитет прави контрибуции за разноските и тръби лъжовно чрез сичка европейска преса пред цялаго света, че три милиона и половина православни българи веке прегърнали католицизма и че другите остали скоро щат следова истое!

Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си българи призовава дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший неаполитански цар Франц II ведно с царицата си. Дядо Йосиф не знай друг език освен български и турски, щото присъствието на г. Боре е било необходимо нужно за тълмач. Сядат на стола да ядат. Дядо Йосиф не ще да яде, изговарящ ся с презрение, че той не е католик да яде благо в петък! Г. Боре се унужда да изяви святейшему отцу що говори дядо Йосиф. Св. отец повелява да се донесе постно ястие. Обяда следова и се продължава. Дядо Йосиф се чуди и удивява за тънката и крехка снага на Францовата царица.

Подир обяда доносят сладки работи в скъпоценни съдове и подава се от слугите сякому да си земе. Дядо Йосиф в нея минута приказва отломки от своята история, че преди еще да стане калугер, когато бил главатар на една хайдушка чета и носил името Стоян войвода, бил се с един черен и страшен арапин и най-после успял, та убил с ятагана си неприятеля си арапина! Движението на ръката му преобърта съдовете със сладките работи! Какво ли впечатление е дало то святому отцу? А какъв ли тълмач е бил г. Боре в такъв случай и за такива разговори? Вероятно, че светий отец е казал: и Христовите ученици бяха прости и безкнижници рибари, а Павел беше разбойник и Петър тегли нож и отряза ухото едному евреину, но като получиха дар божий, успяха в посолството си; и тойзи прост и безкнижен българин, като получи моята дарба, която само аз имам право да давам на тойзи свят, като наследник Христов, той ще успее да обърне сички български род в католицизма и да го подчини под мой царски папски престол... и тъй сцената си следваше.

Подир няколко дни заведоха дяда Йосифа в черквата няколко си кардинали да го ръкоположат. Свят зрители се стекоха на тая триумфална церемония.

Накараха дяда Йосифа да изчете католишкое Верую, той сиромах не знай да чете! Четоха други за него! Доде време да му обръснат върха на главата, мустаците и брадата, според католишкия обряд. Дядо Йосиф ся опря, почна да вика и не даде да се изпълни това нещо на неговата белокоса глава, изговарящ се гневом и презрением, че той никак не ще търпи да става поругание на света в старите си години! И това ся прегърна от кардиналите, се за Христовото име!...

Папата биде излъган в своите злати надежди и в своята сила. Неговата дарба далеч от да подействува в дяда Йосифа, както Христовата в безкнижните апостоли, тя зе напротив друг ход.

Старий фанатизм се възбуди в дяда Йосифа еще от обяда, де видя, че папата яде благо в петък! Усилването да му обръснат поне белокосото теме, разяри го еще повеч и той не мислеше веч друго освен как да се изтръгне от ръцете на католиците. Той сиромах мислеше веке, че е влязъл в нектите на сатана и страшний пъкъл бе веке отворен пред очи му да го погълни подир смъртта му...

Папата обдарява дяда Йосифа със скъпоценни подарки, дава му и нужния документи като българо-католишки патрик и провожда го в Цариград да управля новообратеное стадо в католицизма! Дава и декорации (кавалерии) на ония клетници българи, кои го бяха съдружили в Рим, както и неким другим от по-знаменития двигатели на тая злочеста пропаганда в България.

Поляшкий комитет зема сичките нужни мерки да се приемне дядо Йосиф блистателно, като доде в Цариград и да се припознае и снабди с ферман от Отоманская порта като званичен българо-католишки патрик! Сичко това се изпълни хубаво и сяйно и многи веки от агентите сънуваха злати мечти, особито поляците.

Но Дядо Йосиф, далеч от да се поколебае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му се отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знаменитите и богатите армено-католици, с които можеше и да се разговаря на турски език, той се впусти в едно морно замишляние и искаше средство да се отърве от тая яма, в коя бе паднал, без да си ще. Той си напомняше преминалий си живот, кого е имал в младост като предводител свободния чети в хайдутството си, по зелената шума, де е бил като един малък горски цар и де е казнил злоупотребленията на угнетителите милаго си народа. Студената горска вода и животворящий въздух, зелената морава, прохладните сенки и сичките други горски природни добрини бяха за него едно най-голямо блаженство на света.

А отпосле неговий живот в Соколски манастир на връх Стара планина, съзидан от него при едни студени и бистри извори, де беше преминал по голямая част живота си, игумен на тойзи манастир, почитаем не само от околошния българи, кои го имаха като един същи отец и над коих он имаше неогранично влияние, но и от сичките други българи, кои дохождаха тамо на поклонение, тия сичките не можаха да излязат от глава му и той виждаше себе паднал в едно най-голямо злочестие.

А най-главное, че неговата съвест непрестанно го гризеше и не можеше даже и да спи! Той си думаше често в себе си: как аз в стари години да стана католик! Какъв отговор ще давам богу! Папата и кардиналите насъне го гонеха като едни страшни злотворници вещици и тъй он нямаше никакво спокойствие, ни телесно, ни душевно!

Дядо Йосиф се нахождаше в това жалостно състояние, а агентите на пропагандата полагаха сичката си деятелност чрез органа си кого издаваха в Сан-Бенедето в Цариград и чрез скитниците си, коих бяха пустили по сичка България и кои повеч бяха емигранти Поляци, разтръбяющи чи сичко веки е свършено и че за малко време не ще остане българин, кой да не влезе в кошарата на свети Петровий наместник!

Комитет нов се състави в Парис, под името Българо-католишки комитет, но състоящ се от емигранти поляци и от някои си побожни от ултрамонтенская партия французи. Работата порасте, достигна чак до Парис! Помощи, числа знаменити, се събираха от тойзи комитет за мечтайните новообратени в католичизма три и половина милиона българи!

Народа же български, далеч от да се поколебае в такива разорителни за народността му мисли, следваше си борбата с гръко-фенерското свещенство и с неколцина от отчаяните и заблудените българи, кои подкупени с количества от пропагандата бяха се прилепили при нея и съдействуваха й. Но тии, за добра чест българската народа, не бяха някои си знаменити и важни лица, щото да могат да повлекат подире си част поне от народа. Тии се състояха от няколко си недобро-възпитани и развратни человеци, от няколко си банкрути (михлюзи) и от няколко си неопитни млади българчета, както се намират такива между сичките народи.

Главните агенти на пропагандата пазеха строго, да се не приближи някой си от добрите и истинни българи при дяда Йосифа та да му обърни ума. Но със сичкото това строго пазене някои си родолюбци успяха, та се приближиха.

Дядо Йосиф едвам дочека такова едно нещо и тутакси реши да побегне и зареже католиците. Подир едно размишление дали в Сърбия или в Ромъния да бяга, намери ся за по-неопасно да бяга в Русия. Един ден дядо Йосиф, като съблечи патришките си дрехи и като събра сичките папски документи, султански берати и други работи, що имаше, гуди ги в една проста торба, облече си старото калугерско расо, зе си тояжката в ръката и отиди право в парахода, кой беше готов да тръгне за в Одеса, де и благополучно достигна. Оттамо той написа оправдание си пред народа, иска прошка за погрешката си и изказа сичките лукавщини с които го бяха измамили пропаган-дистите. Това оправдание ся напечати в повременое съчинение „Български книжици”, кое се издаваше тогава в Цариград.

Пропагандата остана замаяна, като че бе ударена гръмом! Тичаха насам, тичаха нататък агентите и да търсят патрика си, но той беше веке далеч и неприближаем за тях! След малко време извадиха едно друго лице, съвсем непознато от българите, именем Арабаджийски!? Но смъртоносний удар веке бе даден за пропагандата и българите нямаше веке що да правят върху това освен едно ничтожно презрение.

Някои си младежи, кои бяха се приближили при тая пропаганда, оттеглиха се и дойдоха пак в недрата народа си, като признаха, че са се излъгали като человеци. Народа ги прие с братска любов.

Вестника же „България”, кой се издаваше от езуитите в Сан-Бенедето за тая цел, следова еще малко време и престана. Само мнимий му редактор, който се четеше уж и за първи двигател на тая злочеста пропаганда, оста католик и до днес, покатоличи и една българка, дъщеря едного отпадника попа, кого отодавно еще бяха изгонили българите от Сливен за развратното му поведение, и я зе за жена. Той преди няколко време, като свърши сметките с пропагандата, вкоренен в злото си към българский народ, издействува се пак чрез езуитите, та се изпроводи за явен спионин турски в Свищов да прегледва кой минува оттамо и какви книги се вносят в България и други гнусни предателства. Той е днес един от най-черните предатели и е изгорил толкова невинни человеци досега! Но и той ще се умори един ден в злото си.

Родолюбивите свищовци не търпят такива петна (лекета) помежду си. Самата утеха за българите, че той не е и чист българин. Такъв биде конеца на езуитская пропаганда в България.