2.10.14. ПИСМО ОТ ЙОСИФ ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ

25 октомври 1861 г.

В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски.

Т. 3, Писма до Раковски 1861.

София: БАН, 1966, с. 832-834.

Тряба вече да сте са известили, че развратния Гику [Драган Цанков], иступления Ваклидов и шарлатанина Миркович, първити тези слепи папищашки оръдия и немилостиви поборници народнаго ни права, пред месяц време са разпръснаха като чил еврусу.

Всряд една тишина на работити и там гдето са ругаяха тия врагове с бедния ни родец, чу ся, че папищаши ги изпъдили като уж вече за недостойни, но пред тоя слух, както са научавам, някои си от представителите биле им предложи[ли] да ги възмездят тъй, както те искат, само да дръпнат крак от папищашити. Не рачи много философия, че исуитити чакаха с отворени пазухи и с пятдесят очи такава една слабост от страна на няколцината мними тия представители и това е едно на ръка, защото всяк от исуитити беше видял, че с гидиша си не щат могат довека преоспе да впосеят ядовитата си зараза, ами тряба под вид на исуитското си благочестие (първия този канон на това хайдушко сборище) да употребят друга политика, сир. да потаят вече работата и да хванат тайната..., а за да заливосат очити на ония хаплювци, кои си мечтаят за нещо си, не закъсняха да се ползуват от показаната им слабост и тъй, вътре в една седмица, утрепката им са прикъса, Ваклидов хвана да са кай и разкайва, а Цанков да търси пят пари за хляб! От сутрента до вечерта не преставаха да миткат около някои си простодушни, а нощем уж изпъдени от всряд папищашити, а то при тях едяха и пиеха и земаха уроци.

Наконец Ваклидов сполучил да вземи препоръчителни писма и са запилял в Браила при безценнити тамо българи, които са в положение да спомогнат всячески на бедния си народ. Не знайме вече браилчени с какво сърце са го приели, знам само, че препоръчителните му писма пишеха да са нареди писар на някоя си търговска къща тамо. Според последнити же известия, казват че щял да става редактор на един вестник. Чюдим ся до без сила за тая слабост на браилските българи!

На какво основаеми са обвериха на Ваклидова, кой до вчера пишеше в утрепка си, че онзи, който уближел онова, що е плюл, той бил хайванин! При това и с какво може да ги довери Ваклидов, че са е разкаял искрено от вунящата си идея? Не могат ли да си напомнат, че този същия Ваклидов е онзи, който с това си исуитско търкаляне сполучи да бъде учител в Е[ски] Загра и който най-после, освен като разсипа цяла Железненска община, ами представи железничани за бунтовници пред ч[естното] правителство? Защо прочее тая слабост? Ваклидов и Цанков да са покаят!?! Може би когито само им скаси дните.

Но нека си следваме. След една неделя на Ваклидовото отхождане, Цанков придружен от Славейкова, заминаха за Свищов и от там в Трявна за учители уж да стават. До отдалечението Цанково от тук, нищо друго не може да са проумей за разпореденният нов план на исуитити, освен в едно събрание от млади Балкапанци, той - Цанков - са похвалил, че ако ще бог, след месяц ще има в Търново исуитски владика(!). Тия по еронически изречени Цанкови думи не сполучиха целта, коя си бе предположил той пред изричането им, ами всякий са принуди от тях да вникне в ролта, коя са заиграли клетити исути. Впрочем от достовернити издирвания, кои са станали до сега, нека бъди известен всякий българин, от малак до голям, че връх глава му са е запалил твърде страшен огън, който ще пригори издън народа ни. Аз с второ ще бъда в положение да ви съобща подробно всичкити тайности на това ново исуитско съзаклятие, тъй да река, а за сега забележете само това, сир. че руския агентин Н. Геров е дал план да са примамат(!) Цанков, Ваклидов и пр. Двама-трима от представителите са били като за уръдие (без да са сетат) на русци и исуити, а исуитски калугери са си уплели добре кошница... Нека види сега секий пък какво пишат до едного приятеля тук от Търново:

„... Да оставим Караказаня на страна, чеда метним един къс поглед върху порутената уже уния. Но страшно е от нейнити развалини да не са възстанови друга по-крепко основана от първата. Защото, дето казват, че еди-кой и еди-кой са там запилели уж с разкайване, то е чиста измама, братко, то е Есоповата котка, която са приструвала умрела, за да измами мишките. Но не зная и браилцити, дето отишел Ваклидов, и тревненцити, дето е сега Цанков, не зная дали ще са хитри и умни колкото онези миши!

Аз хеле не вярвам Цанков и Ваклидов да применат мнения за вунята и за православието, макар последния да напуща днес в[естник] „България” (утрепката) и първия да са моли за ново положение. Но те под видом благочестия, исуитски пак за вунята, пак за католицизм са държат и ще са държат, като слепи за тояга. При другото тези двамата изверги и народни изменници ще бъдат, както са види, и шпиони на т[урците]и ще видиш в малко време, че туй мое предчувствие не мя е лъгало и не ще ма излъжи, да знаеш, защото съм стъпил добре подир дарета им,

Цанков онзи ден в неделя отиде за Трявна, дето Славейков със силата на едно писмо от Н. Герова иска да го препоръчи на Тревненската община, като й обещава помощ от няколко лири на годината, ако бъдат и двамата учители там и как - Славейков да е главен учител, а Цанков -негов помощник! В туй познай, че и Геров, и Славейков са измамени, като приимат Цанков за покайник и смеят да го препоръчват на б[ългари]те за добър учител, а от друга страна (Ц[анко]в) тайно на някои и други тука говорил за вунята и ги приканвал да я приемат, ако не повече, то барем 5-6 къщи най-напред, че сетне добър е господ!

Видиш ли покайване Ц[анко]во! Таквози ще е и мекерето му Ваклидов, комуто, както знайте, братът е униятски поп днес за днес. Туй тъй сигорно ви го казвам и за оплакване са ония, които вярват лесно за покаян стар един вълхва и сами му отварят къщата си, като на добър човек."

Свещенноначалницити ни по цар[ска] заповед ще се върнат, Н[егово] преосвещенство] Иларион на Бруса а Н[егово] преосвещенство] Авксентий - на Измит. Някои си младежи са канят да идат да ги посетат, защото с вапора за 4 часа са отива при тях.