2.10.13. ПИСМО ОТ ТОДОР НИКОЛОВ ШИШКОВ181

30 август 1861 г.

В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски.

Т. 3, Писма до Раковски 1861.

София: БАН, 1966, с. 715.

Извод от Т. Ш[ишков] писмо

Научявам ся от верен източник, че г. Миркович (уният) бил ся наредил от ц[арското] пр[авителство] за военний доктор във Видин, а разумява ся, че от туй си положение той ще действова там за разпространението на унията, каквото Цанков в Едрене и други другаде.

Вий знайте 2-мата наши българе В. Чолакова и К. Миладинова, които до сега са били в Загреб, по каква работа и аз не зная. Толку само знам за последния, че там печатя едно богато събрание от ,,Бълг[арски] нар[одни] песни”, повечето из Македония събрани, от които вчера пристигнаха до мене тука няколко екземпляра за продан.

И сега г. М[иладинов] от Загреб отишел за Солун182 а г. Ч[олаков] ся канял да си дойде в отечеството през Белград. Добре, че го не е страх да го не дочяка там онази чест, която го и изпрати зимъска за Загреб183, дето ся основава за нагласената вече „Jugoslavianska akademija znanostich i umjetnostich” под покровителството на Н[егово] преосвещенство] г-на Юрия Стросмайера!184

Добре струва г. Р[аковски] да обнародова нещо в листа си за тази Академия, защото мнозина от нашите учени и неучени ще земат друго (може би криво) понятие за нея.

Аз не знам добре, но осещам, че тя ще [е] изуитска работа и много тайна етерия. В туй повечето ся уверявам от едно известие, което скоро ми дойде до слуха, и Цанков тъкмял около 15 българчета, да ги изпрати в Загреб за наука... Но туй ти ще съобщиш Р[аков]скому, като от своя страна, за да не би инак ся открие моето имя и тогаз нищо не ще можя да ся научявам за речената етерия, която и мене и други още ще ся мъчи да спичели, но ти знаеш Ш[ишко]ва, че не ся вози на людски кола, и може да си уверен, че в никой случяй не може да бъде народен изменник.

Отговори ми ся с 1°, че и аз ще ти пиша като добър твой

Т. Н. Ш[ишков].

______________________________________

181) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тодор Николов Шишков (1833- 1896) - учител, публицист, читалищен и културен деец. По негова инициатива през 1850 година в Стара Загора се отваря първото читалище. Автор на учебници, преводач от гръцки и френски език.

182) Запрен е тук. С. Б[алкански].

183) Чолаков е бил хванат в Белград от родолюбиви българи и бит, а книжата му иззети. За случката вж писмото на Раковски до Дайнелов от 13 декември 1860 г. (Архив Раковски, т. I, С., 1952, стр. 220-221.)

184) Начало на Югославската академия в Загреб слага Й. Ю. Щросмайер на 10 декември 1860 г., когато за целта внася 50 000 фиорина. Академията има големи заслуги за развитието на книжовното дело в Хърватско. Щросмайер полага големи усилия за закрепването на униатското движение сред българите. На това движение той гледа като на политическо средство, което може да послужи на българския народ да спаси и народността си от гръцката опасност и същевременно като средство за сближение с хърватите.

Вж по въпроса за унията преписката, обнародвана от С. Юринич, Йосиф Щросмайер, СбНУм, кн. XXII—XXIII, С., 1906-1907, стр. 35-50.

За Щросмайер вж и Ив. Снегаров, Й. Щросмайер - покровител на българската просвета, „Пит. фронт”, бр. 33, 17 август 1961 г.