273. СЪДБАТА НА ТЕФТЕРЧЕТАТА НА САВКА

Л.Т: Яви ми се сестра Савка на сън и ми каза: „Това, което дадох пред брат Христов и Вас, да не се изнася навън.”

В.К.: Въпрос. А после? Човек не е безсмъртен! А после където отива, кой ще го знае? А после?

Л.Т.: Сега, оригиналните тефтерчета може така само да ги видите, но не ги показвам.

А преписах всичко в тетрадка, като имитирах подписите на Учителя, защото тука има стотици подписа.

В.К.: На този въпрос аз ще отговоря така. Първо. Савка Ви е дала голямо доверие. Второ. Четиридесет и пет години Вие защитавате това доверие.

Л. Т: Ама Вие ми казахте, че също ги имате.

В.К.: Чакай.

Л.Т.: Вий откъде ги имате?

В.К.: Аз държа архива на Савка. Това го казвам пред Вас. Това никой не го знае. Аз имам бележки и стенограми на Савка. И понеже тези стенограми никой не може да ги чете, затова ми ги дадоха, за да се отърват от тях и второ, да кажат, че са ми дали да пазя нещо.

Сега, аз предлагам следното: да ми дадете да ги преснема за една седмица и Ви ги връщам подред, и т.н. По този начин ще се съхранят, че са преснети и Ви ги връщам, и Вие пак ще си ги пазите. Това е най-доброто и разумно решение. Защо? Трябва да съхраним. Защото рано или късно Вие трябва да ги дадете някому. Дали на мен, дали на Благи, дали на трети.

Л.Т.: На Братството.

В.К.: На какво Братство? Те се карат помежду си, не могат да се оправят още. Ако Вие ги оставите на мене, аз това, което съм поел, аз не го поемам за себе си. Аз ще го пазя и ще го предам на друго поколение.

Вие сте съхранявали 45 години лично, индивидуално и Братството не го е съхранявало, защото, ако го е съхранявало Братството, сега няма да го има. Щяха да го вземат през време на обиските 1957-1960 година, щяха да го разпръснат. Но Лилиана, Цветана Табакова 45 години го е пазила.

Л.Т: Сега вижте какво. Когато се отнася до мои лични работи, аз отговарям за себе си както към брат Христов, така и към Савка, аз влизам в карма, ако наруша обещанието.

В.К.: Ама правите грешка.

Л.Т: Да не направя грешка.

В.К.: Аз предлагам така...

Л. Т: Аз не мога да изнасям нищо от тях навън.

В.К.: Добре.

Л.Т: Тука каквото е.

В.К.: Въпросът е следният: че трябва да се преснеме, както преснех Вашите неща. То не може да се преснеме тука, защото трябва специална апаратура. Вие ако видите апаратурата, ще се уплашите. Тя е много голяма апаратура. Не може. Аз за една седмица ще Ви ги върна.

Нали продължаваме да работим? Аз не съм толкова глупав и наивен, заради тия тефтерчета на Савка, които са много ценни за мене, аз да си разваля отношенията с Вас и да проваля работата. В никакъв случай!

Л.Т.: Вижте какво, Вие имате целия архив на Савка. Излишно е да давам моя.

В.К.: Това са, да ти кажа, само неразчетени стенограми.

Л.Т: Тя береше душа, когато предаде.

В.К.: Абе сестра, казвам Ви, архив - той не е само при мене. Той е неиздадени стенографски бележки, тефтерчета, които никой не може да разчете и прочете.

Архивът на Савка е разбит на 4-5 места, като една част от нещата са при Вас. Аз така предлагам: Вие да ми ги дадете за една седмица, ще ги преснема и ще ги върна.

Л.Т: Не мога да изнеса навън тия неща.

В.К.: Съгласен съм.

Л.Т: Навън не, тука.

В.К.: Въпросът е следният. Така, добре де, а след време кой ще ги вземе тия неща? Мислили ли сте по тоя въпрос!

Л.Т: Печката.

В.К.: Печката! А-а, Горе ще отговаряте за тая работа! За печката, как така!

Л.Т.: Печката.

В.К.: Как така печката? Добре де, а защо ги пазите досега, а не сте ги изгорили?

Л.Т: Защото тя ме помоли и трябва да изпълня нейното желание.

В.К.: А тя защо не ги изгори, а ги дава на Вас да ги пазите?

Л. Т: Да работя с тях.

В.К.: И сега значи тя Ви натовари, карма Ви създаде с тия неща, а Вие сега искате да ги сложите в печката. По-хубаво Вие ги дайте на друг, той да поеме задължението и кармата по отношение на тия неща, отколко-то Вие да го носите. Как ще ги горите! Нямате право.

Ами ако трябвало Учителят да не идва, той няма да дойде. Ако е трябвало Савка да [не] дойде, не би дошла. Тя е дошла, получила от Учителя и то не принадлежи на нея това нещо.

Л.Т: Вижте какво, аз не искам да загубвам вътрешния си мир.

В.К.: Съгласен съм, за вътрешния мир.

Л.Т.: Защото аз съм творчески дух и ми се пречи на творческата работа.

В.К.: Съгласен съм за Вашия творчески мир. За това съм съгласен. Абсолютно съм съгласен. И сте права. Сега, аз като взех тези неща, един месец Вашите неща, излезнахте ли от равновесие?

Л.Т.: За мои работи аз си отговарям, но вече за брат Христо и за сестра Савка, ето тука ще Ви покажа.

В.К.: Ще ми покажете после, ще ги видим, така. Сега да продължаваме нататък друга работа. Вие ще си помислите. Това е най-разумното -което аз Ви давам като изход.

Аз да ги преснема и пак ще Ви ги върна при Вас. Вие пак ще си ги пазите. А вече ще решите на кого ще ги дадете. Това е най-разумно. Тука не може да се преснемат, няма как, специална апаратура трябва. Не Ви лъжа.

Л. Т: Ами как снехте ръцете ми?

В.К.: Ръцете е друго, друг е филмът, бе сестра! То се слагат на една поставка четири лампи, то е един фиксаж, то на милиметри се фиксира, не е така, не Ви лъжа. Ако видите, ще се хванете за главата ей-така. Много сложна апаратура е това, казвам Ви съвсем сериозно. Сега аз предлагам така, сега да Ви отбременя от този товар.

Л.Т: Вижте сега, по закон, аз имам племенници, които законно могат да посегнат на това, което остава от мене.

Имам сестра, която има двама сина. Единият е композиторът Иван Пеев, само че на естрадна музика и той работи сега в Балкантон, само че Естрадния отдел. И даже дойдоха да ми кажат, че директорът на Балкантон, като чул, че става дума за мен, той казал, нямам нищо против да извадя гласа на Лилиана Табакова на плоча. Защото най-малките, на опашката, малки певици, им снеха гласовете на плочи.

Аз чух Милкова-Золотович, чух и Екатерина Апостолова - всички имат плочи, само аз нямам плоча. Не съм се явила, но понеже поддържам гласа си, продължавам да си пея.

В.К.: Вие казвате, че имате наследници, които биха предявили претенции върху тези неща.

Л.Т: Да, да.

В.К.: Сега, въпросът е следният. Ние миналия път говорихме, че Вие ако искате, можете да прехвърлите Вашите наследствени права за издаване върху мене, върху мое име или върху някой друг, който Вие си изберете, за да може да издаде.

Л.Т: Е, това са двамата братя Янкови. Сега те пристигат на 27 март 1991 г.

В.К.: И какво ще направят те? Ставаше въпрос, че като дойдат братя Янкови, тогава вече Вие ще прецените кому ще дадете тези авторски права.

Л.Т: Аз имам едно поръчение от Учителя за Венцислав. Ето какво е. Той каза: „Ти ще работиш с него!” Пък аз казах: „Той е, викам, толкова по-малък от мене, как ще работя.” А Учителят ми каза тъй: „Той е по-стар дух от тебе, ти си по-млад дух.” Пък аз попитах: „Какво значи това?” А Той ми обясни: „Стар дух е този, който много пъти е слизал на земята и се е качвал. А млад дух е този, който по-малко пъти е слизал на земята. Ти си по-млад дух. Той е стар дух, много пъти е слизал на земята.”

Значи Учителят не гледа с човешките наши очи на годините на човека. Той гледа дали си стар дух или си млад дух. А това се определя от това колко пъти си слизал на земята.

В.К.: Сега или накрая се уточняваме така: като дойде той, Венцислав Янков, от Париж, тогава ще се уточним.

Л.Т: Значи вижте, аз пръстена му сложих.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т: Ами че това е много ценно нещо.

В.К.: Сега, при положение, че той не поеме ангажимент, аз ще поема ангажимента.

А до тогава ще изчакаме.

Л.Т: Добре.