274. ПРЪСТЕНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Така. Сега, аз искам да разкажете историята с този пръстен, цялата история да я повторите - как е загубен, защото искам да я запиша.

Л.Т.: За пръстена?

В.К.: Да. Отначало.

Л.Т.: Учителят подарява на брат Христов един пръстен, който представлява (от чисто злато) змията е ухапала опашката си. На темето на змията имаше голям сапфир, а на мястото на очите на змията имаше две малки бели брилянтчета.

Брат Христов винаги носеше този пръстен на ръката си.

В.К.: За какво му подарява този пръстен Учителят?

Л.Т: Във връзка с един изпит, който е бил на живот и смърт. И брат Христов издържа този изпит, и Учителят му подарява този пръстен.

Една сутрин той пристига преди аз да отида на репетиции в Операта, влиза при мене и изведнъж измени цвета на лицето си, побеля като стена и се смути. Защото ми каза, че за пръв път извадил пръстена от пръста си, защото искал да се изкъпе. И го закачил на верижката на часовника си и - няма го. Верижката виси без пръстена.

Аз бързах за репетиция и му казах тъй: „Веднага се качете и кажете всичко това на Учителя!”

На обед се видяхме. Той беше малко по-спокоен и каза, че Учителят му казал, че пръстенът ще се намери. На другия ден сутринта, както винаги преди да слезе при мене, брат Христов застава под балкона на Учителю-вата стая и си казва няколко молитви и формули, без да Го безпокои да Му чука на вратата. Ако Учителят случайно го извика от прозореца с ръка, само тогава се качва.

И забелязал, че над белите безбризчета на прозореца се показала дясната ръка на Учителя му дал знак да се качи по стълбата. И когато се качил, Учителят му предал пръстена.

Ето как е станало намирането на пръстена. С малкото трамвайче, което слизаше до първата спирка и се прехвърляхме тогава на големия трамвай, с туй малко трамвайче брат Христов слиза и се прехвърля на големия трамвай, за да дойде при мене. Но не минал покрай Семинарията, а слязъл, долу имало пътека в гората.

Със следващото малко трамвайче се качва раби [равин] Даниел, духовно лице на еврейската синагога, който искал да се срещне и да говори с Учителя. И когато слязъл от трамвайчето, помислил си дали да мине покрай Семинарията или да слезе по пътеката в гората и един глас му казал: „Слез и мини по пътеката в гората.” Като стъпил на пътеката, видял един пръстен. Навел се, взел пръстена, турил го в джоба си и си казал, че ще го покаже на Учителя. При Учителя стоял с часове, дълго време говорили и забравил за пръстена.

И си тръгнал да си отива. И като направил известни движения, бръкнал в джоба си и като напипал пръстена, казал: „У-у, ами аз забравих да кажа на Учителя, че намерих тоз пръстен." И веднага се върнал при Учителя и казал: „Учителю, аз забравих да Ви кажа, че намерих този пръстен на пътеката в гората.” Учителят му казал: „Този пръстен е мой!” „А-а, така ли? Щом е Ваш, заповядайте!” И му връща пръстена.

Сега, аз не Ви казах втората част. Това е първата част.

Сега втората. Минават много времена, един ден брат Христо среща раби [равин] Даниел и му казал: „Много Ви благодаря за пръстена!” „Какъв пръстен?” - и видял същия пръстен на неговия пръст. И тогава брат Христов му казал: „Този пръстен беше подарен от Учителя на мене след един много тежък изпит и Вие го намерихте, и го предадохте на Учителя.”

И от дума на дума станало разговор върху музиката на „Големия Халуел”.

Този „Голям Халуел” (Халуел значи хваление) е бил изпят от сестрата на Аарон, когато евреите минаха Червеното море. И се разделиха водите на морето и минаха сухи на другия бряг. Сестрата на Аарона, която беше пророчица и чиста дева, падна на колени, вдигна ръцете към небето и изпя „Големия Халуел”, благодарност към Бога.

Този „Голям Халуел” [Magna Haluel] аз го пеех на латински. Нямах текста на староеврейски. И брат Христов казал на раби Даниел, имат ли те този „Халуел” в тяхната синагога на староеврейски. Той казал: „Имаме го. Ами запознайте ме с тази певица.” И брат Христов ми го доведе.

Аз му изпях „Халуела” на латински, а той ми го даде на староеврейски. Те са осем куплета. И нямат тактове в мелодията. Без тактове. Свободно се пее, без тактове.

[Рецитира първия куплет на староеврейски.]

Това е първият стих. Осем са.

В.К.: А по музика на кого са?

Л.Т.: Изглежда, че са от Учителя.

В.К.: Кой Ви даде нотите? Учителят ли Ви ги даде?

Л.Т.: Да.

В.К.: Учителят Ви даде нотите?

Л.Т.: Да.

В.К.: Вие като пяхте тази песен, и по дух, как я възприехте? На Учителя ли е тази песен? Тази мелодия на Учителя ли е?

Л.Т: Той не ми даде самите ноти, Той просто ми изпя и аз написах.

В.К.: Той Ви я изпял! Учителят! Вие я написахте.

Л.Т.: Да.

В.К.: И така я пеехте?

Л.Т: Е, имам я сега на ноти.

В.К.: Точно това искам сега да питам.

Л.Т.: Да.

В.К.: Значи Вие така се запознахте с равин Даниел и с „Големия Халуел”.

Л.Т: Сега, каква е силата на този „Халуел”. Той променя времето. Той може, със силна вяра, ако се изпее на умирающ човек, на тежко болен, прави чудеса. И затова не ми е позволено, когато за щяло и нещяло да го пея. Само при известни случаи.

Когато Неделчо Попов береше душа в къщичката на Борис Николов, която после събориха и отидохме с брат Христов да го посетим, той каза: „Сестра Лилиана, ти пееш този „Халуел”. Изпей го за мене!” Добре, но възпряха ме отвътре, не ми позволиха да го изпея. Той още два-три дена живя и си замина.

В.К.: Вие ми разказахте за пръстена, първата част на историята. Втората част?

Л.Т.: Е, втората е това - раби Даниел. Да.

В.К.: Какво означава този пръстен с главата и с опашката?

Л.Т: Ето какво означава. Учителят казва:

„Ние всички имаме тази змия, която съблазни Ева в Райската градина. Ако извадим малкия мозък на човека заедно с гръбначния стълб - ето я змията, която е в човешкото тяло и която винаги го съблазнява. Когато змията не е ухапала опашката си, тя дава съблазън на човека. А когато улови опашката си, такава змия е символ вече на ония висши духове, които отдавна са ликвидирали всички човешки слабости”.

И такава змия, този символ във вид на пръстен или каквото и да е, се дава на Дух, който е победил всички човешки слабости.

Например в деветте блаженства, за които Христос говори на планината, преди да започнем първото блаженство, Учителят дава следния текст:

„И качи се Христос на планината, и приближиха се учениците Му до Него, и тия блаженства девет, които изговори Христос в „Проповедта на планината” (прочутата „Проповед на планината”), бяха отправени не към народа, а само към Неговите ученици.”

И за всяко едно блаженство Учителят пък отговаря със свои думи и стават осемнадесет блаженства. Там Учителят казва следните думи:

„Когато блудният син се върна при баща си и каза: „Приеми ме като последен твой слуга, защото не съм достоен вече да се наричам твой син!”, бащата му сложи на пръста на ръката пръстен във вид на змия, която е ухапала опашката си и го заметна с мантия на Божествено благословение, и сложи специална трапеза в негова чест.

И когато дойде по-големият му брат и възропта защо бащата не постъпва тъй към него, а към блудния син, бащата му отговори, че той беше загубен и се намери, и трябва да му подадем ръка, и да се радваме, че той се връща с разкаяние при нас.”

В.К.: И този пръстен, след като си замина брат Христо, кому го дадохте? Вие го пазехте при Вас?

Л.Т.: Пазя го, ама го турих на пръста на Венцислав Янков. Той ме посети тука и ако беше се оженил и си имаше семейство, нямаше да му го туря на пръста.

Но той издържа, защото Учителят му е казал, че не е определено да се жени: „Твоята възлюблена е твоето изкуство, твоето пиано.”

А на Любомир е казал: „Твоята възлюблена е цигулката ти, защото ако младоженикът е готов, неговата невеста сама ще дойде при него.”

А тая негова невеста е неговата цигулка. И Учителят даде цигулката Си, най-хубавата Си цигулка, на Любомир, да изнесе Брамс-концерт в зала „България” с акомпанимента на Държавната филхармония. И Учителят присъстваше, и слушаше в неговото изпълнение на собствената Си цигулка. То беше голямо тържество.

Целият оркестър разбра, че Любомир свири на Учителювата цигулка. То се разнесе и те станаха прави, обърнаха цигулките на обратно и удряха с лъковете си в знак на възторг и поздравиха изпълнителя Любомир Янков. Това беше в зала „България”.

И когато Венцислав занесе програмата от зала „България”, Учителят да си избере което място иска, Учителят посочи първи балкон, средните три места. Добре, ама Венцислав каза: „Учителю, много съжалявам, че не мога да Ви изпълня желанието, защото в двореца при цар Борис гостуват сега хитлеристи и те са ангажирали тия места за себе си.

И когато вечерта беше вече концертът, като влязохме с брат Христов, ний бяхме на партера в първите редове. Най-напред вдигнахме поглед към първи балкон в средата, да видим какво има. Хитлеристите ги нямаше на трите стола. В центъра беше Учителят и двама братя от Изгрева от двете Му страни. Кои бяха братята, не мога да си спомня. Но узнахме, че тези хитлеристи заболели внезапно от разстройство и не могли да дойдат на концерта.