НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

271. Защо не се направи магнетофонен запис на гласа на Лилиана?

ТОМ 34
Алтернативен линк

271. ЗАЩО НЕ СЕ НАПРАВИ МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС

НА ГЛАСА НА ЛИЛИАНА?

В.К.: А между това време Вие трябва да помислите: аз искам да направя запис на Вашия глас. Аз ще донеса един специален микрофон, не този, а друг специален микрофон, да Ви направим запис.

Бихме ли могли да направим запис, както изпълнявате тези песни?

Л.Т.: Тука вече ще си помисля, защото то е свързано с окултните принципи на Учителя.

В.К.: Вие това ще си помислите.

Л.Т.: Да, ще си помисля.

В.К.: При положение, че решите, да запишем нещо.

Л.Т.: Не ща да го пъхам в тия ролки.

В.К.: Но все пак ще Ви имаме гласа.

Л.Т: Аз сега в момента мога да пея Учителювите песни. Не само тях, но и най-трудните арии.

Има една ария от Венченцо Белини, опера „Сомнамбула”. С тази ария е излизала Мария Калас262, ако (аз четох нейната биография) и нейният режисьор Висконти263 я е обличал със специален костюм за тази ария. „Сомнамбула”. Вие знаете какво означава: че става и ходи по корнизите и по балконите, и се прибира в леглото. Тази ария аз я имам с много сложни каденци. А тя не е могла да ги пее тия каденци, които аз имам. Тя е пяла с по-прости каденци. Защото тя пееше не само колоратурен репертоар, но тя се спусна да пее даже „Тоска”, която е за драматичен, лирико-драматичен сопран, спинтов. И затова и нейният „Севилски бръснар”, и нейната Лучия не може да стигне истинския колоратур, защото тя се спуща даже да пее Кармен, която е за алтов глас.

Тя искаше да бъде космополитен глас. Но не можа да издържи, защото тряваше да отслабне, близо 30 килограма й казали да отслабне. А при туй отслабване ударва в сърцето и си заминава.

И нейното последно желание било прахът от тялото й да бъде хвърлен във водите. Пръснали го в океаните там, във водата.

В.К.: Сега, Вие ще си помислите за запис, ако Вие желаете.

Л.Т: Именно тази трудна ария аз сега я пея.

В.К.: Вие я пеете. Сега, Вие ще си помислите. Магнетофона го имаме, ролки имаме, да направим запис на песните на Учителя.

Л.Т.: Песните, новите песни?

В.К.: Тия, дванадесетте песни.

Л.Т: Аз давам друга интерпретация, а те въобще не я изпълняват. Също става и с „Битието”. Даже казват: „Лилианините песни” и „Лилианиното Битие”.

Пък те не са мои песни - те са на Учителя, дадени чрез мене.

В.К.: Сега, аз имам специална апаратура, значи имам специална апаратура за запис. Не това, това ще го занеса вкъщи.

Аз имам специална апаратура, специална японска апаратура за запис, имам и японски микрофони, всичко имам японско. При положение, че Вие се съгласите, аз ще го донеса тука, нали, и както идвам при Вас, ще изпълните днес 4-5 песни, следващия ден 4-5 песни и ще запишем както „Битието”, така и всички песни на Учителя, които Вие пеете.

Л.Т: Сега, това е една бъдеща работа, която е свързана първо с пианист, който да ми акомпанира и с акордиране пианото.

В.К.: Добре. Първо. Ние ще намерим човек, който да акордира пианото. Пианиста имате ли го?

Л.Т: Е, това беше Фаустина, ама тя влиза в болница.

В.К.: Тя ще дойде след 20 дена, ще се върне.

Л.Т.: Е, добре.

В.К.: Тогава с нея ще стане.

Л. Т: Тогава ще говорим допълнително.

В.К.: Значи Вие ще си помислите за това предложение, тя като се върне след 20 дена.

Л.Т: Аз имам цялата Паневритмия.

В.К.: Ами ще запишем и нея.

Л.Т: За хор и оркестър и я пея. Ето, това, гдето го турихте, розовото, вътре - Учителят чу как изпях цялата Паневритмия и каза: „Трябваше да дойдете на този концерт” - дето го взехте в чантата си. Да.

Искам да кажа, че имам материали, които да изнеса. Но много съм против това да пъхна тоя глас в кутийка.

В.К.: Аз искам да оставим един документ от Вас как се изпълнява, начина.

Л.Т: Аз пък желая сега пък да пея на сегашните хора.

В.К.: Ние ще направим опит да направим запис. След това, като се прави този запис, той се пуска и Вие ще прецените този глас Вие как го чувате. Вие ще прецените гласът дали е за сцена или не е за сцена. Щото нали всяка една възраст има и своите неща, нали, плюсове и минуси. Вие ще си прецените. Аз не съм музикант, не мога да Ви преценя. Но аз на този етап мога да организирам, ще намерим човек, който да акордира пианото, аз ще му платя. Това е едно.

Второ. Аз ще направя записа, ще стане много хубав запис, нали, Вие ще изпълните.

И този запис ние ще го имаме като документ за следващите поколения. Защо? За да се покаже как се интерпретира песента. Ние трябва да оставим. Ние оставяме само нотите, имаме обясненията, но трябва да се покаже. Трябва да оставим един документ.

Сега, това нещо, което в момента го запишем, след време може да излезе на плоча. Може да излезе на плоча, но на този етап ще го направим хубав запис.

Л.Т: Този, който работи при Балкантон, където правят плочите, най-последните певици в Операта си снеха гласовете, а който е директорът там, станало дума за мене, той казал: „Нямам нищо против. Лиляна Табакова винаги мога да я снема на плоча.” Сега, мойта сестра, рождена, нейният по-голям син е Иван Пеев.

В.К.: Той е музикант?

Л.Т: Музикант, само че към естрадните изпълнители. Той работи в Балкантон, само че в естрадния отдел, не в оперния.

В.К.: Вижте, сега аз предлагам следното. Аз ще докарам акордьор да акордира пианото. Пианистката я имаме. Аз ще дойда с апаратура и ще направим записи. Ще направим пробни записи, да видим как, какво, що и как.

Л.Т.: И как звучи.

В.К.: Как звучи и т.н. А след това вече, следващия етап, ще го мислим.

Л.Т.:  Добре.

В.К.: Това ни е следващата работа, като се завърне Фаустина. Сега от 14 [февруари] до 5 март - 6 март, тя ще бъде там. Аз съм й взел карта.

Л.Т.: А, чак до 5 март ще бъде.

В.К.: От 14 февруари до 5 март 1991 г., така. Значи ние днес свършихме една много голяма работа - на 6 февруари 1991 г. Вие ми предадохте нещата, написахте писмо на Милка и се разбрахме да направим запис така, както Вие изпълнявате, след като се върне Фаустина.

Л.Т: Ами като се хванем на едно хоро, трябва да го изтропаме докрай.

В.К.: Значи продължаваме работата.

______________________________

262) Мария Калас (гръцки: Μαρία Κάλλας), с истинско име - Мария Анна София Кекилия Калогеропулу, 1923-1977, оперна певица, сопран

263) Лукино Висконти, Лукино Висконти ди Мотроне / Luchino Visconti di Modrone), 1906-1976, филмов, театрален и оперен режисьор, сценарист


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ