270. КОМУ ГЛАСУВА ДОВЕРИЕ ЛИЛИАНА ТАБАКОВА?

В.К.: Сестра, ако знаете аз какво пазя, ще Ви настръхне косата, така. Аз пазя на много хора нещата, защото аз съм ги свършил тия неща, аз съм ги направил, аз съм работник, както сега аз работя с Вас.

Не, Вие смятате ли, че утре някой ще дойде и ще се опита да ме командва? Няма да може да прави нещо, което аз не съм съгласен.

Л.Т: Човек от Съюза на Държавния музикален архив ми пратиха тука. Имате ли нещо общо?

В.К.: Нямам нищо общо с тях.

Л.Т.: Виждате ли?

В.К.: Аз нямам нищо общо с тях. Дайте го, за да сложим тия неща. Аз в момента, нали Ви казах, работя за Вас, да направим това нещо. Това нещо ще Ви се върне. Аз трябва да го прехвърля на ксерокс, за да мога да работя с него. И снимките трябва да ги преснема. И това всичко ще Ви се върне и Вие ще го имате.

Л.Т: Добре. До десетина дена.

В.К: До десетина дена, бъдете спокойни, аз ще Ви се обадя и т.н. Аз сега 3-4 дена трябва да го прехвърлям на ксерокс и 3-4 дена трябва да го преснемаме. Трябва да ходя при фотограф, да се преснема. Всяка една снимка се снима, се фокусира, това е много трудно. Това е много трудна работа.

Л.Т: А в дома си ли го правите?

В.К.: Не, на друго място ще ходя. Това е много трудна работа.

Така. Стана много добре. Ние записахме това нещо в това писмо.

Л.Т: Нито имам марка сега.

В.К.: Аз имам плик. Аз ще го взема, ще го пусна в пощата препоръчано и т.н.

Л.Т: Вий ще пишете адреса.

В.К.: Аз ще напиша адреса, всичко знам, адреса ще напиша и т.н. Сега, аз искам да го прочетете, да го запишем. Понеже е документ. Почваме отначало.

Л. Т: [Чете]

„Бог е Любов!

На обична и възлюблена сестра Милка

Благодаря Ви за книжката с българските песни от Учителя. Божието благословение да Ви съпътствува през вековете. Аз ще прегледам.

Понастоящем аз работя от два месеца с брат Вергилий Кръстев и той записва всичко, което имам от Учителя, на магнетофон.

На него съм дала правото да отпечати моите материали. Той в момента ръководи и движи всичко. Той е голям командир и не разрешава други да се бъркат. На мене е нужен командир, който да върши моята работа.

Аз чаках 45 години, но никой не се яви. Преди 20 години, а това сега е 1970 г., Вергилий ми предложи да направи записи на моя глас, но аз му отказах.

Сега не желая да му откажа. Сега той движи тези неща.

На него му е необходим музикант, който да му съ-действува за музиката, която имам от Учителя.

Аз реших да дам всичката музика и мои композиции, които имам от Учителя.

Аз му ги предавам на Вергилий, а той ще има нужда от един музикант, който да извърши механическата част на работата. А този музикант той да си го избере, за да може да движи работата.

Аз говорих с него и той няма нищо против да сте Вие.

Преди една седмица, преди да получа Вашата книжка, той беше Ви определил за тази работа. Така че той работи и движи моите работи. И дали Вие ще се включите в тази работа, зависи от Вергилий, а Вие двамата да се уточните.

Важно е за мене да се свърши моята работа, която е работа на Учителя и която е Божия работа.

Привети на Вас и малката Богдана, и родителите Ви.

6 февруари 1991 г., София

подпис Цветана-Лилиана Табакова”

В.К.: Аз смятам, че стана много добре.

Л.Т.: Тя ми писа едно писмо и каза:

„Аз съм далеч, чак в Бургас. И във Филхармонията там съм много заета, и от време на време ходя при Благи, защото работя с жена му, нали тя малко свири пиано.”

Тука, когато тя дойде, при мене беше Фаустина. Но сега Фаустина постъпи в болница, нали?

В.К.: Да.

Л.Т.: Постъпи ли?

В.К.: Да, аз й взех карта. Аз й взех карта и ще постъпи в болница.

Л.Т: Ще постъпи. Дълго ли време ще бъде?

В.К.: Двадесет дена.

Л.Т: Двадесет дена.

В.К.: Да.

Л.Т: А в София ли ще бъде?

В.К.: Не, в Искрец.

Л.Т: Ами то да не е срещу туберкулоза?

В.К.: Не, не е туберкулоза. То беше на времето, но сега не е. Беше преди тридесет години.

Л.Т: А, не е вярно!

В.К.: То е за сърдечно-съдови заболявания. Както и да е.

Л.Т: А-а-а, да няма тя нещо туберкулоза?

В.К.: Не, няма, няма.

Л.Т: Щото идва тука при мене - да не ме зарази.

В.К.: Сега какво се уточняваме? Уточняваме се, че свършихме една голяма работа с теб. Това е издадено, нали? Написахме го сега. Сега в момента ще види, че ние не я отхвърляме.

Ако желае, да заповяда. Ако не желае, много й здраве. Аз си продължавам работата. По този начин тя вижда, че ние не лъжем, не се крием, а казваме как са нещата.

Л.Т: Ами както са си. Тя е чула нещо...

В.К.: Тя е чула нещо и затова пише тия неща. Но като получи това нещо, ще подскочи три пъти и ако иска да работи, ще работи. Ако не иска, да не пречи. Ако желае. Ако не, аз ще намеря друг музикант. Сега какво, да прочета и аз:

„Бог е Любов!

Много обична и възлюблена сестра Милка

Благодаря Ви за книжката с българските песни от Учителя. Божието благословение да Ви съпътствува през вековете. Аз ще прегледам.

Понастоящем аз работя от два месеца с брат Вергилий Кръстев и той записва всичко, каквото имам от Учителя, на магнетофон.

На него съм дала правото да отпечати моите материали. Той в момента ръководи и движи всичко. Той е голям командир и не разрешава други да се бъркат. На мене е нужно командир, който да свърши моята работа.

Аз чаках 45 години, но никой не се яви. Преди 20 години - 1970 г., Вергилий ми предложи да направи запис на моя глас, но аз отказах.

Сега не желая да му откажа. Сега той движи тези неща.

На него му е необходим музикант, който да му съдействува за музиката, която имам от Учителя.

Аз реших да дам всичката музика и мои композиции, които имам от Учителя.

Аз ги предавам на Вергилий, а той ще има нуждата от музикант, който да извърши техническата част на работата. А този музикант той да си го избере, за да може да движи работата.

Аз говорих с него и той няма нищо против да сте Вие.

Преди една седмица, преди да получа Вашата книга, той беше Ви определил за тази работа. Така че той работи и движи моите работи. А дали Вие ще се включите в тази работа, зависи от Вергилий, а Вие двамата се уточнете.

Важно е за мене да се свърши моята работа, която е работа на Учителя и която е Божия работа.

Привети на Вас и малката Богдана, и родителите.

6 февруари 1991 г., София

подпис: Цветана-Лилиана Табакова”

По този начин ние го написахме това писмо. По този начин те вече разбират, че ние работим, но не ги лъжем. Сега, значи ние продължаваме записа. Сега какво се оказа: че на 6 февруари т.г., 1991 г., Вие ми предадохте всички Ваши документи, всички материали за преснимане и за работа.

Л.Т: Да ги преснемете и ще ми ги върнете.

В.К.: И ще Ви ги върна. А в същия момент написахме и писмото на Милка Кралева, значи едновременно задвижихме. Днес е много важна дата.

Л.Т: Много.

В.К.: За мен е много важна дата, защото едновременно Вие ми предадохте нещата; аз трябва да ги движа; едновременно написахме писмо и на Милка. Значи днес е много важна дата както за мен, така и за Вас, така и за нашата обща работа, нали? И по този начин днеска ще приключим. Аз съм много доволен, че тая работа се приключи днеска.

Аз това сега ще го напиша.

Л.Т: Сега, каквото съм обещала пред Учителя: аз трябва да изнеса, да изпълня, да интерпретирам новите песни, които Той ми е дал.

И даже в нашите разговори Той казваше: „Имай още малко време търпение!” Аз плачех пред Него и казвах: „Учителю, искам да напусна Операта.”

- Не, окултният ученик не се връща назад. Изчакай още малко да станат песните дванадесет - когато ми ги даваше, - а че ще видим после.

Помълча малко и каза: „Те ще те освободят, не прибързвай, те ще те освободят!”

В.К.: Да. Сега, аз имам една идея. Понеже тая работа я приключихме донякъде, ние още не сме, след като преснема тези неща и ги върна нещата, тогава ще се запознаем с нещата на брат Христо, нали? Но аз в момента, понеже ги взимам тия неща, аз няма да идвам десетина дена тука при Вас, за да мога през това време аз да движа нещата, да ги прехвърлим на ксерокс, за да Ви ги върна, Вие да ги видите.

Л.Т.: Ами това е огромна работа.

В.К.: Огромна работа за десетина дена, най-много за две седмици, за да мога да ги свърша, да Ви ги върна и след това ще прегледаме нещата на брат Христов.