260. РАЗРАБОТКИ НА „БИТИЕТО”

В.К.: А, фактически аз като дойдох, виждам какъв е материалът. Онова, което е отделно, строго за Вас, това са „Разговорите”, това е за „Битието”. Аз вече имам представа от този текст, който ще следва отначало, нали, тези неща, които Вие сте ги извадили. Аз вече имам представа.

Става въпрос: Вие „Битието” тука сте го дали за цигулката, партия за акомпанимент. Вие какво сте разработили още от „Битието”, какви разработки имате?

Л.Т.: „Битието” съм го направила за оркестър и цялото „Битие” с четиригласен хор - само хор да го пее, никакви солисти.

В.К.: Значи Вие това искате.

Л.Т.: Всички дни да се изпълнят от четиригласов хор.

В.К.: Вие това го имате?

Л.Т.: Имам го.

В.К.: Това е много голям материал.

Л.Т.: Голям.

Второ: „Битието” с оркестър, само бас да го изпълни като соло, но помежду турен и хор. Хор, оркестър и само бас.

Трето: Имам „Битието” за оркестър и само сопран - като моя сопран и глас, та да го изпълни. А помежду слагам четиригласен хор, смесен хор - мъже и жени.

Четвърто: Имам „Битието” с хор, седем солисти и хор. Седем солисти. „Първият ден” - бас и т.н. Учителят много държи за това.

В.К.: А как ще се подредят солистите да пеят? Да не забравите да ми кажете.

Л. Т.: Няма, после ще кажа, може да сбъркам.

Басът като излезе, няма да напуща сцената. Ще изпее и ще седи прав. След туй излиза вторият солист, ще изпее и ще седи до него прав.

В.К.: Вторият солист пее ВТОРИЯ ДЕН, така ли?

Л.Т.: Да. ТРЕТИЯТ ДЕН - трети солист, четвърти солист и все различни гласове: тенор, баритон, алт.

А СЕДМИЯ ДЕН ще бъде висок колоратурен сопран.

И накрая всичките седем ще седят прави.

В.К.: Значи това е четвъртата разработка, което имате.

Л.Т.: Да.

В.К.: И сега, на този етап ние нямаме нищо отпечатано.

Л.Т.: Е, Той е казвал Учителят тука. Той казва какви гласове да турям, но аз не го правя от себе си - Той каквото каже.

В.К.: Това са от Вашите „Разговори” с Учителя?

Л.Т.: Ами да.

В.К.: Кой какъв глас да бъде?

Л.Т.: Да. Ето на, през това време Венцислав Янков, даваме концерти, ама на тях Учителят не им дава „Битието”, на мене го дава. Въпреки, че това са големи виртуози. Но на Него не Му трябват виртуози. На Него Му трябва една певица, която да го изпее. Виртуозът ще го изсвири само, няма да го изпее. А аз ще го изпея, защото има текст вътре.

В.К.: А в „Битието” за всеки един ден си има текст.

Л.Т.: Ами разбира се.

В.К.:Да.

Л.Т.: И колеги ходят в чужбина и се молят по разни диригенти, да ги приемат, а Учителят направи с мене така: аз си седя в България и дойдоха чужди диригенти и ме предпочетоха да пея под тяхната палка. Те ме предпочетоха. Вместо аз да ходя да им се моля.

Сега, моят път е труден път. Аз не мога да го типосам за всекиго. Има души, които са около Учителя, но те живеят още своето минало. Не са ликвидирали още с кармите си.

Моят път е друг. Аз идвам от високо място. Идвам от храмовете и светилищата, където съм посветила живота си да пея. Моят път е друг. И Той ми каза: „Няма да слизаш при тях. Ти отдалеч ще им помагаш.” Постоянно ми повтаря това.

В.К.: Сега, Вие казахте, че имате и други композиции.

Л.Т.: Много, много.

В.К.: Какви? На каква тема са?

Л.Т.: Например вчера имах гости. Една певица. Аз изпълних „Рилското изворче”:

Блика и пее изворче рилско.

Блика и пее изворче рилско

и разказва ми на душата:

„При мене спират птички, животни,

пътник жаден, уморен.

Денем слънцето ме гали,

нощем гледат ме звездите.”

и т.н. Много е дълго. И много красива мелодия.

Акомпанимента отдолу цяла година съм го търсила, да го направя. Карах брат Христо да не върви по камънаците нагоре. Ами тръгваме по долината на реката, да чуя гамата, вслушвах се как тече реката - ту като бързей, ту по-бавно. Защото акомпаниментът трябва да имитира изворче. Да хвана гамата и да направя акомпанимента.

Вчера го изпълних. Не беше лесно. Но стана гениално.

В.К.: Имате много?

Л.Т.: Много, много. Имам, възпявам Учителя, имам няколко видения. И за Паневритмията имам видения. И всичко това е в музика написано. Но Вий не сте музикант, не мога да Ви кажа подробности.

В.К.: Сега, Паневритмията как я имате разработена?

Л.Т.: Паневритмията я имам за: флейта, обой, пеене, първа цигулка, втора цигулка, виола, чело, контрабас и хор.

В.К.: Поотделно?

Л.Т.: Не, заедно. Не е тяхната гама. Те я пеят в по-ниска гама. Аз съм от ми миньор. И никой не ми я чукнал по вратата, да не вдигам шум, аз си я пея тука. Имам я.

В.К.: Не Ви я чукнал и от Братството, да я иска от Вас. Защото в момента няма музикант, няма музикант, затова. Защото ги няма. Да.

Л.Т.: Какво да Ви кажа.