259. БЕТОВЕН - ВЪВЕДЕН В НОВОТО УЧЕНИЕ

В.К.: Голям материал, обаче трябва да знаем какво, що и как. Така. Това е другата част. По-нататък какво следва?

Л.Т.: По-нататък, ето, следва „Битието” и новите песни. А в света изискват от мене за десет дена да приготвя соловата партия на Деветата симфония.

И аз го приготвях. Сега, в списание „Паралели”, това е Девета - разбор от професор Христо Панчев. Когато се изпълняваше Деветата, ученици ходеха между публиката и ги продаваха.

В.К: Да.

Л.Т.: Ето тука сега четете.

В.К.: [Чете]

„В Париж, на 5 май т.г. празненствата „Седмица на Европа 1972 г.” ще бъдат открити с „Кантатата към Радостта” от четвърта част на Деветата симфония на Бетховен по текст на Шилер.

Статията е „Прегърнете се, милиони!” По тоз начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложили в нея двамата големи гении на човечеството.

Одата на Шилер към Радостта е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изгради в Деветата симфония по един космически, може да се каже, начин основата на философията си. Бодрост, мъка нетърпима, помощ от нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, заплатена с кръв дори, смърт на подлата измяна, слава на дела добри.

Една паметна вечер на 17 май 1824 г. Кертнетор театър във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти с последните акорди на Деветата симфония на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не достигнаха до слуха му. Вече 30 години глухота го откъсваше от околния свят.

Една млада жена, Каролине Унгер, солистка в хора на Операта, изтича до него, целуна го и насила го обърна с лице към публиката.

Може би през тази вечер вътрешното ухо на глухия Бетховен продължаваше да следва вълната на нова, необикновена и всемогъща музика, която само той чуваше.

Може би той чувстваше звуците на една Десета симфония, която няма да напише. Оставаха му още пет години да живее. Във въздуха на концертната зала все още се носеха звуците: „Прегърнете се, милиони!”

(По „Епоха”, писано 1972 г. БТА - „Паралели”).

Л.Т.: Ето, тая Десета симфония е „Новото Битие”.

В.К.: Да.

Л.Т.: Така казва Учителят. И когато Му казах, че се свързах с Духа на Бетховен, докато 45 минути трае първата част и се помолих той да ми помогне да изпълня добре солото си, Той каза: „Ти го въведе в Новото учение!”

Тъй ми каза Учителят. Ето в „Разговорите” ще видите.

В.К.: Тоест Вие въведохте Бетховен в Новото учение!

Л.Т.: Тъй ми каза.

В.К.: Чрез песента.

Л.Т.: Да. Туриха ме, аз не съм ходила никога да моля да ме турят. Директорът Петко Стайнов ме извика и ми представи решението на Филхармонията.

В.К.: Да.

Л.Т.: Това е.

В.К.: Сега аз имам представа какво представлява този материал. Имам представа, нали? А това, което записахме, е за да може да се ориентираме. Това беше необходимо, нали? Да се ориентираме в този материал.

Л. Т.: Само това нещо да беше създал, Учителят е велик. А Той създаде толкова много песни и музика. Само това! Но това е епохална работа.

И в частни разговори постоянно говореше, не минава ден да не ми говори за „Битието” с най-големи подробности.

И за новите песни, и за изпълнението, за всичко, и какви са резултатите от изпълнението на новите песни и „Битието”. Значи заедно с новите песни и „Битието” се отваря нова страница за бъдещите прояви на Светлото Бяло братство, на Неговото учение.

А те сега държат още старите методи, старите начини. Но тука се прилагат новите.

В.К.: Сега, въпрос. В песнарката е дадено „Битието” и седемте дни.

Л.Т.: Благодарение на това, че аз пожелах да ги дам.

В.К.: Вие пожелахте да ги дадете. И добре, че ги дадохте, защото сега не може да докажете, че са на Учителя. Хубаво, че го направихте.

И сега, след като ние издадем тези „Разговори”, живот и здраве, ще поместим всички неща, за да може и онези песни, които още не са ги дали (Там, колко? - Три-четири песни), за да може, това е последната възможност да докажем, че това са песни на Учителя.

Л. Т.: Защото този материал не може да се тури в един общ сборник.

В.К.: Не може, не може, за него не става въпрос.

Л.Т.: Това е грамадна работа.

В.К.: Сестра, Вие пак не ме разбирате. Аз искам само представа. За общия сборник ние се разбрахме какво да сложим там: четири-пет неща, които Вие сте написали за музиката.

Л.Т.: За да взема участие, да не кажат, че се съм настрана.

В.К.: Че се делите.

Л.Т.: Да, да.

В.К.: Че се делите.