261. МУЗИКАНТИТЕ ГИ НЯМАШЕ

В.К.: Няма един музикант и затова. Ако има музиканти, те ще дойдат. А те ги няма. Например тази работа, която върша с Вас, това не е моя работа. Защото аз не съм музикант.

Но аз искам да спася това, което може да се спаси. А какво спасявам аз - все пак Вие давате някои така нагледни упътвания. Това не е малко.

Л.Т.: Не е малко, разбира се.

В.К.: Ако аз бях музикант, щях да зная какво да Ви запитам и Вие щяхте да дадете по-големи упътвания. Обаче ги няма музикантите. Тая работа, която аз върша, трябваше да я свърши един музикант, а не аз. Но аз също я свърших, за сметка на това.

Л.Т.: Вижте какво, Вие може би не сте така дипломиран, специалист-музикант, но да имате вътрешна музика у Вас, да я чувствате, да я обичате, защото ако кажете, че не сте музикант, това говорите против себе си. Защото Учителят много държи за музиката.

В.К.: Да, но моят път не мина през музиката. Можеше да мине, но нямаше кой да ме учи, нямаше кой да ме обучава.

Л.Т.: Именно. А иначе вътрешно Вие чувствате музиката и обичате музиката.

В.К.: Което е най-интересното, по ирония на съдбата, аз съм работил с музиканти. И аз на музиканти им свърших работата: и на Мария Тодорова, и на Галилей Величков.

Л.Т.: Ами да.

В.К.: Тъй че аз работих с музиканти, но не бях музикант.

Л.Т.:.Да.

В.К.: Ако аз бях музикант, щях да свърша много по-голяма работа.

Л.Т.: Да.

В.К.: И това не е малко, което съм свършил.

Л.Т.: Много, много, това е много. Даже много повече, отколкото да бъдете музикант. Това е много голяма работа.

В.К.: Аз знам, че е голяма и имам предвид какво представлява.

Л.Т.: И ред, и порядък, и всичко това да сортирате, да наредите, да пробивате.

В.К.: Това е много трудна работа.

Л.Т.: Да.

В.К.: Много трудна.

Л. Т.: Да удряте скали, да отваряте път, това не е малко.

В.К.: Не е малко.

Л.Т.: Много е, даже много.

В.К.: Вие знаете ли, отначало, докато дойда при Вас, знаете ли как ми пречеха? Пречеха духовете. Аз не мога да пробия при Вас. Много трудно.

Л.Т.: Защо?

В.К.: Просто трудно, нали, някаква възбрана, не мога да тръгна към Вас. Аз знам, че ще работя с Вас и че тая работа аз трябва да я свърша, това ми беше напълно убедено. Но ха днеска, ха утре, накрая тръгна работата. Тръгна.

Ето сега например аз вече обхващам нещата полека, полека.