223. РАЗМЕСТВАНЕ НА ДУМИТЕ ПОД НОТИТЕ

В.К.: Кисьова?

Л.Т: Сестра Кисьова - единствената й грешка беше, че не е българка. Тя беше чехкиня. А един чужд поданик не може да даде тънкостите на българската песен. Затова под нотите имаше големи грешки при слагане на думите. Трябваше чист българин да ги слага, а не чех.

В.К.: Ама за кое, в песнопойката ли?

Л.Т: Ами там са най-големите грешки. Не в нотите, а в слагане на думите под нотите! Сега ще Ви обясня. Понеже нотите са написани в разни тактове, а тактовете имат закони, всеки такт има силни и слаби времена. При силно време на такта не можеш да туриш слаба сричка на дума, трябва да бъде силна сричка на дума.

Ний не казваме слънце, ами казваме слънце - на първата сричка е ударението. Ако ги разместиш, ще бъде слънце или пък: разместване на силните и слаби срички на Словото е окарикатуряване на Словото Божие. И скъпо се плаща.

Затова трябва 2/4 силно, слабо, силно-слабо и се дирижира така -3/4 силно-слабо слабо-силно, слабо, слабо.

И под тия тактови мелодии трябва, като се слагат думите, да бъдат от майстор сложени. Да няма разместване на силните и слаби срички на думите и силните и слаби времена на даден такт.

4/4 силно-слабо два пъти по-слабо от първото силно и четвъртото е слабо, и дирижирането не става с остри ъгли, а с клюпове [с плавни движения, отдолу-нагоре-надолу]: силно-слабо, слабо-силно, слабо, слабо, трябва клюпове да се правят. Ето клюп, а не остро.

В.К.: Сега, тя ли е във всички песни слагала сричките, Кисьова?

Л.Т: Ами тя е била много около Учителя. И после е била нисък глас, и е записвала в по-ниска теситура228. И иначе е добър музикант. Но веднъж присъствах, една певица пееше арията на Лучия и тя акомпанираше, но слаба работа беше. По-скоро към братските работи добра беше, но за оперните неща не беше много подготвена. А иначе - много редовна, много предана и ...

В.К.: Сега, Вие намерихте ли много такива грешки в песните, разместване на срички? Има ли много?

Л.Т: Не са прекалено много. Например, аз в песента „Страдна душо”, нали Ви казвам, при втория куплет:

Съвършенство. Те го пеят и под-ви-зи [и ударено], на подвизи става.

А то трябва да бъде подвизи - на по- да бъде ударът. А -визие турено на силното време - разместване.

Аз премахвам подвизи и го турям накрая.

Съвършенство - тъй съм го направила.

А те го пееха: Във подвизи, съвършенство.

А аз разместих: В съвършенство и подвизи: -визи слиза надолу и изпъква по- - ударението трябва да бъде на подвизи.

В.К.: Вие разменихте местата на съвършенство и подвизи?

Л.Т: Размених местата на думите, без да изменя мелодията. Аз свещено пазя мелодията, никога не съм изменила дадена мелодия от Духа.

В.К.: Това нещо Вие сте го отбелязала във Вашата песнопойка?

Л. Т: Да. И когато бях седнала до Борис Николов, това да покажа, че съм, тогава влезе Мария, да.

В.К.: [Смее се]

Л.Т: Ами той ме покани, аз не съм виновна.

В.К.: Значи Мария влиза и ви вижда седнали един до друг и сте си опрели главите, за да се съсредоточите.

Л.Т: Аз отидох да си налея вода там и да си излеза в бараката. Защото 1968 г. си замина брат Христов, колко години живея сама.

Аз съм имала много предложения, но аз не съм дошла на Изгрева да търся нито мъже, нито братя.

Аз съм дошла само за Великия Учител и съм бързала да Го срещна, за да присъствам на най-великото действие на земното кълбо - явяването на Учителя, проявата на Великия Учител в България. Че съм значи присъствала лично.

В.К.: Сега, значи грешките на Кисьова са именно в тези неща: първо, че не е българка и второ, не познава българския език.

Л.Т: Българката, българинът е друго, а един чех е друго. Тя в чешката, тя в чешкия език, тя ще бъде съвършена. Но не и в българския, защото друго е роденият българин, да.

_______________________

228) Теситура на глас или инструмент - съвкупност от тонове изпълними с лекота от най-ниските до най-високите от музикант, певец или инструменталист в рамките на съответния диапазон. Наред с тембъра определя класифицирането на отделните гласове и инструменти