186. ЛЮБОВНИ КАШИ НА СЦЕНАТА И В ЖИВОТА

В.К.:Сега, миналия път, одеве, аз пропуснах да Ви питам за нещо. На 128 страница от спомените Ви с Учителя Вие описвате защо е неприлична ролята на Есмералда в „Продадена невеста”.

Л.Т.: Защото трябва да изляза като балерина, с трико от розова коприна, лъскава и на крачетата си да туря тези, дето се стъпва на пръсти - палци, розови, вързани с джувки. И на главата имам руса перука с грамадна розова кордела, вързана така. И тука само, цялото ми тяло е опасано в трико, все едно, че съм се съблякла. Е, как да изляза!

Аз плача и викам на Учителя: „Ученик ли съм?”

А Той ми казва: „Ученик си. Този ученик трябва да слезе някога и в калта, за да спаси някои души. И после ще се очистиш.”

А ложите и от тази страна, и от онази страна са пълни, идват да гледат като излизам на сцената и пея в „Продадена невеста”.

Преди мене Нели Карова е играла тази роля. Те избират по-дребна, гъвкава фигура. И една стажантка хористка, която се явила да стане артистка, но скъсала била РЕ бемол горе, не могла да го изпее и я нарекоха Дора Ре бемола. Тя много пъти среща сестра ми и вика: „Дай ми адреса на Лиляна Табакова.” И тъй я наричат-Дора Ре бемола и си остава като обикновена хористка. Те така ги режат, вместо примадона ги правят на хористки.

Иванка Христова например, хористката, се явила и в централна роля е пяла (в коя опера не помня), не я харесали и й предложили: или хористка, или фъс, навън. И тя предпочела да остане хористка. Ако аз не бях изкарала добре „Риголето“, може би щяха да ми кажат: или хористка, или фъс, не те харесваме.

А те ме харесаха. Дадоха ми шест пъти едно след друго да пея Джилда [в операта „Риголето” на Верди] и ми плащаха всяка вечер по пет хиляди [5,000] лева тогавашни пари.

В.К.: Значи така е за „Продадена невеста”. Ами тази Нели Карова, с която си имала проблеми и неприятности, и която Ви казала, че получавате много голяма заплата, уволниха ли я тази Нели Карова, която е била любовница на Вълко Червенков?

Л.Т.: Не. Тя, като ме уволниха и се прибрах на Изгрева... Квартета „Лечев” чували ли сте?

В.К.: Не.

Л.Т.: Кубийски, Лечев, общо четири души, прочутият квартет „Лечев”.193 Самият Лечев на Изгрева си направи вила. И надвечер беше, и чука на моята пътна врата. Градинка имах и винаги заключено. Излизам, надвечер беше.

- Абе, Лилиана Табакова, извинявайте, че Ви безпокоя. А Нели Карова се готви да замине за Америка и преди няколко дена се разхождала покрай Вашата къщичка тука, и почивала, и в гората под храстите.”

И имаше един държавен клозет до гората. Там даже някой път хвърляхме нечистотии.

- Влизала Нели Карова и ползвала и клозета. А имала на ръката си златен часовник, а след това - няма го. И сега ме моли да отида, даже със свещ да търся и в клозета, и около храста, където е почивала. И затова Ви моля да кажете, като отивате там и наливате нечисто нещо в клозета, не сте ли видели златен часовник със златна верижка?

- Не, викам, не съм. Аз даже не съм отивала и на този клозет.

Щото аз тогава нямах баня и канал и използвах и този клозет, като занасях да изхвърля. Той се поклони и си отиде.

И брат Христов ми каза: „На няколко пъти виждам, Нели Карова

се върти около къщичката, но не посмя и прати Лечев. И след като ме обиждаше тя, и беше против мене.

След това тя замина за Америка и сега не я знам жива ли е, какво е станало с нея, но тя беше в Другарски съд, комунистичен Другарски съд. Пред него е излязла и жената на Вълко Червенков и казала: „От много време, казала, от колко години не познавам мъжа си.” А той си живееше с Нели Карова.

В.К.: На Вълко Червенков жена му?

Л.Т.: Да, Елена е излязла в съда и казала. А синът на Вълко Червенков знаете как пострада, нали?

В.К.: Не.

Л.Т.: Той се влюбва в една женена жена, мисля, че мъжът й бил военен. И той казал, че отива с влака да пътува. Добре, ама не пътувал, а се върнал и го сварва при жена си, и извадил револвер, като предупредил: или да се хвърли от прозореца, или ще бъде убит.

В.К.: И той се хвърлил от прозореца.

Л.Т.: Да.

__________________________

193) Струнният квартет „Лечев” е професионален ансамбъл иницииран от Арсени Иванов Лечев (1902-1984), цигулар и общественик, с втора цигулка Стоян Сертев (1906-1974), виола Стефан Магнев (1906-1988) и виолончело Константин Кугийски (1905-1975) - реализирал се на българската музикална сцена в периода 1931-1938 г., 1940-1957 г.