187. КАКЪВ Е КОНТАКТЪТ С УЧИТЕЛЯ

В.К.: Сега, на страница 130 от спомените Вие казвате, Учителят казал: „Ще дойде време, когато те сами ще Ви освободят и ще се освободите.” Той дълго говори за България и българския народ, но всичко не ми е позволено да пиша.”

Л.Т.: Не ми е позволено, пак повтарям, не ми е позволено.

В.К.: А Вие написали ли сте го на друго място? Или не сте го написали, а го помните още.

Л.Т.: Да.

В.К.: И какво говори за българския народ?

Л.Т.: Няма да кажа.

В.К.: Лоши работи?

Л.Т.: Да. Сега не искам да говоря, защото тук пред мене ще стане върволица, да ме разпитват.

В.К.: На този етап така ще бъде, сама ще сте.

На 131 страница, Учителят. Защо трябва да обърнете внимание на тона ЛА и МИ - тука Той споменава?

Л.Т.: Ами де да знам? Ла и ми.

В.К.: „Трябва да имаш винаги връзка с Господа, трябва да обърнеш внимание на тона ла и ми.“

Л.Т.:Да.

В.К.: „Ми е като стрелката, която ще ти посочи пътя. Ла е завършен резултат.”

Л.Т.: Ами Той казва, Той сам казва, че Ми е стрелка.

В.К.: Да.

Л.Т.: Аз ги имам тия тонове.

В.К.: Вие ги имате тия тонове. Така.

Л.Т.: После да мога млади, гласовити хора да ги направя певци. Не виждате ли, непрекъснато ми казва: „Изучавай маската - резонаторите на лицевите кухини, на челото, на черепа, изучавай ги! На долната челюст, на устните.” Той ме подготвяше.

В.К.: Да.

Л.Т.: Като не приемат каквото им казвам, то си е тяхна работа. Аз си пея по Школата на Учителя.

В.К.: Сега, тука на 132 страница от спомените Вие пишете така: „Той ме погледна проницателно в очите, повдигна десния си показалец във въздуха...”

Л.Т.: А-а, това ли? Той образува вече уволняването ми, самият Той каза: „Сега ти си тука.” Сне си пръста надолу: „Ще те оставим малко да починеш.”

Защото на друг път ми каза: „Ти стана толкова чувствителна, че даже една памучна топка като падне на рамото ти, я усещаш.”

Веднъж Той ми каза: „Ще те оставим малко да починеш” и аз казах: „А!” А Той вдигна пръста на ръката Си по-високо от първото положение, то Вие сте го чели.

В.К.: Аз точно това не можах да го разбера.

Л.Т.: А Той приготви вече и ми предсказа, че те ще ме освободят от Операта.

В.К.: Да. Така.

Л.Т.: Защото те гледаха апетитно към мене като към жена. Всички артистки, даже женени, може би, са имали близост с някои от диригентите и режисьорите. И това е нещо обикновено в Операта. Но за един окултен ученик това не е позволено. Иначе аз щях да скъсам с Учителя. Учителят ще престане да работи с мене, ако аз се поддам на любовни авантюри.

В.К.: На тези неща.

Л.Т.:Да.

В.К.: Сега продължаваме нататък, 134 страница от спомените. Тука споменавате, че Христов Му е заговорил за някакво писмо на брат Михаил от Париж. И Учителят казал: „Неговата гордост ще го накаже!”

Л.Т.: Ами наказа го. Ха-ха. Ето например научих от Петър194, забравих му презимето. Петър, как се казваше... Доведоха ми го тука - който е инженер на висока служба и всяка година по 1-2 пъти го пращат в Париж.

Той е ходил лично и при Михаил, и той ми каза за неговото заминаване от тоя свят. Една сестра се грижела интимно, влизала при него. Добре, ама го заключила, не давала никой да влиза. И той трагично си заминава и след това трябвало да се обърнат чак към прокурора в съда, защото започнала да изнася с куфари разни ценности. А той много ценности имал. Имало от тоя род проблеми и неприятности.

В.К.: Така.

Л.Т.: Така ми каза той. Сега може да са се оправили там.

В.К.: Добре. Сега, Вие тука споменавате, че сте записали последните дни и часове с брат Христов. Всичко ли, което сте записали във Вашите тетрадки, го дадохте тука? Има ли нещо което не е изнесено?

Л.Т.: Какво съм записала?

В.К.: Последните дни и часове на Учителя, и брат Христов.

Л.Т.: Всичко съм дала тука.

В.К.: Няма нищо, което да е останало?

Л.Т.: He.

B.K.: Няма друго?

Л.Т.: Има някои премълчавания, но то си е за моя сметка.

В.К.: Да. „Сега Учителят ми говори още за него, за мене и за брат Янко, но брат Христов не ми позволява да запиша всичко.”

Л.Т.: Не ми позволява.

В.К.: Вие работихте с него?

Л.Т.: И няма да кажа.

В.К.: Да. Сега, на 140-а страница Вие пишете за ролята на Марцелина от операта „Фиделио” от Бетховен. Какво представляваше тази роля?

Л.Т.: Тази роля, в нея аз съм дъщеря на Михаил Попов, големия бас. А той е директор на мъжкия затвор. Аз съм негова дъщеря. И в момента преди да се вдигне завесата (когато се яви Учителят след Неговото заминаване, когато ми се отвори гърлото да пея), гладя мъжко бельо. В мене се влюбва, такава ми е ролята, Зекхино, който е, там помага на бащата, негов секретар. Добре, ама тя отблъсква неговите чувства. Той казва: „Най-после сами сме, погледни ме малко по-любезно. Е, да си поговорим насаме.” Аз казвам навярно неважни неща: „Аз съм сега заета, освободи ме!” - почвам да споря на самата сцена. А когато той казва: „Ама към Фиделио си много внимателна и нежна” и аз оставям ютията (забравям, че тя е гореща) върху копринената риза и казвам: „Фиделио, само като кажа думата Фиделио...” Аз повдигам, после изгорих ризата, защото беше гореща ютията. Значи аз съм влюбена във Фиделио. А Фиделио не е мъж, ами е жената на Флорестан, облечена като мъж и си отрязала косата, за да може да спаси мъжа си. Защото той е в затвора, в карцера долу.

А в другата сцена, Христо Бръмбаров е Пизаро и Михаил Попов, моят баща, в самия карцер копаят гроб, в който ще го заровят. Форестан, а неговата жена е Леонора, но се препоръчва в затвора като Фиделио, като мъж, за да прислужва на мъжа си и да може да го спаси. И го спасява. Накрая идва министърът и освобождава Форестан, и наказва тези, които му копаеха гроба долу.

Копаенето на гроба е знаменито дадено от Бетховен.

В.К.: Да, така. Сега, тука на страница 141 от спомените Вие споменавате, че „Учителят винаги беше пред мене, когато пеех на сцената”.

Л.Т.: Винаги.

В.К.: Като образ ли Го имахте или Го усещахте, че е там?

Л.Т.: И двете: и като образ, и като усещане.

В.К.: Как като образ?

Л.Т.: И като образ.

В.К.: Как, виждахте Го че е там?

Л.Т.:Да.

В.К.: Но в бяло, в светлина или какво беше?

Л.Т.: В светлина.

В.К.: И Го виждахте. Той как...

Л.Т.: Повече няма да човъркате. Няма да отговарям.

В.К.: Добре. Значи като образ и като светлина.

Л.Т.:Да.

В.К.: Значи като образ. Аз човъркам, извинявайте! Понеже искам да си изясня нещата до края.

Л.Т.: Ха-ха.

В.К.: Нищо, аз сега като чета, разбрах. Казвам, сега трябва да я питам като образ ли или Го вижда в друго поле, в светлина ли Го вижда, като образ ли или Го усеща вътре. Затова искам да питам точно как е.

Л.Т.: Ами и двете.

В.К.: Значи човъркам. Ха-ха-ха. На този етап така. Сега, да прибера аз тези неща.

Л.Т.: По-духовното не може да се снеме във физическия свят напълно. Трябва човек да се качи, той да се качи в духовната гама, за да го почувства.

____________________________

194) Петър Йорданов Велинов, 1941-, радиоинженер