159. ИЗБИРАНЕ ЦИГУЛКА ЗА ЛЮБОМИР ЯНКОВ

В.К.: На 97 страница от „Разговорите с Учителя” Вие описвате как една възрастна, дебела италианка е занесла няколко цигулки при Учителя.

Л.Т.: Ах, ето сега тука Любчо сбърка. Защото той опита всички цигулки на Учителя, а Учителят ги снемаше от спалнята Си горе, качваше се и с по две цигулки слизаше в приемната, да дава на Любчо да ги опитва.

В.К.: А това са цигулките, които е оставила дебелата италианка, така ли?

Л.Т.: А най-накрая [Учителят] каза: „Оставям най-накрая най-хубавата - от руския княз.” Най-напред донасяше другите. Значи Учителят имаше едно хоби: да купува много цигулки, много цигулки. По две цигулки снемаше с лъковете.

В.К.: Свалят се цигулките, които са при Учителя?

Л.Т.: Да, купени от Него.

В.К.: Да.

Л.Т.: Добре, ама на другия ден...

В.К.: Момент, понеже ние не го записахме. Учителят сваля по две цигулки в ръцете си?

Л.Т.: И ги дава на Любомир. Той ги опитва и ги нарежда върху кушетката.

В.К.: Защо му ги дава? Да ги изпробва?

Л.Т.: Да чуе тоновете им. Всяка цигулка звучи различно.

В.К.: И понеже той е добър цигулар, иска да види Учителят как звучат чрез него?

Л.Т.: Аз му казах тъй, когато сега ме посетиха, тази година, 1990 г. те бяха тука дошли и двамата и аз му казах: Ето къде ти сбърка. Цигулката на Учителя беше в ръцете ти. Той може би щеше да ти я подари даже, но ти сбърка. Защото на другия ден докарахте тая италианка с Гварниери и с Амати. И с един млад мъж със специална кола ги докара. И Любомир стъпи на сцената и опитваше пък тези цигулки. А всяка цигулка струва цяло състояние. Защото майката каза на Учителя: „Учителю, нямаме средства. Трябва да купим на Любомир скъпа цигулка. Тази, която има, не струва.”

Значи, ако харесват Амати или Гварниери на тая италианка, Учителят да я плати. Значи тука имаше една користна цел. А Учителят, аз седнах до Него в салона, най-спокойно гледаше, че намерение няма да купува тези цигулки. Значи той удари шамар на Учителя.

Аз му казах: „Господ ти снемаше по две цигулки и ги нареждаше на кушетката. Ти не трябваше да довеждаш тая италианка при Учителя.”

Той се почувства малко засегнат, Учителят - че той трябваше да държи само Учителювите цигулки. И затова Той му даде цигулката чрез мене. Но след като даде концерта, той не я върна.

В.К.: Искаше да я задържи за себе си.

Л.Т.: Месеци минаха. И когато слязохме (до тука сме газили сняг, до кръста) от [хижата] „Фонфон” в Мърчаево, да намерим Учителя, трябваше и той да дойде с нас. А той не пожела, защото стиска цигулката си, не иска да я върне. Ние слязохме без цигулката. Четохте ли това?

В.К.: Да.

Л.Т.: И не може да се раздели от цигулката. Но трябваше да се върне. И при Учителя сега каза (тука не го пиша), влязъл Кирил Икономов и казал: „Учителю, да видя оная, хубавата цигулка от руския княз.” Той казал, че е у Любомир Янков. „Ами че вземете си я! Защо му я давате?”

И Учителят тогава диктува на брат Боян - той Му беше като секретар - диктува му това писмо до мене: да върна цигулката, иска я от мене. И аз пратих брат Пеню Ганев да отиде в София, да ги намери и заедно с Венцислав предадоха цигулката, върнаха я на Учителя.

В.К.: Ами тази италианка откъде се намери да дойде в София с тия хубави цигулки?

Л.Т.: Това вече не знам. Дебела, едра жена, възрастна и един млад мъж беше с нея, и една специална кола, не такси, в която са наредени цигулките. Ама много цигулки.

В.К.: Все хубави цигулки ли бяха?

Л.Т.: По цяло състояние струва една: Амати, Гварниери, Страдиварий - най-скъпи. Тя е търгувала с тия цигулки. И затова ги носи - за да бъдат купени. А Учителят хич не пожела да купува.

В.К.: Вие пишете, че Той споделя с Вас по нещо за цигулките, за отделните цигулки.

Л.Т.: Споделяше, да. Тихо споделяше.

В.К.: Какво казва - хубава цигулка или?

Л.Т.: Да, за тона на цигулката.

В.К.: И накрая Любомир остана без цигулка?

Л.Т.: И както дойдоха, така си отидоха. Но аз казах: Ти загуби пред Учителя. Защото Учителят вижте какво му каза: „Когато младоженикът е готов, невестата сама ще дойде при него.”

А невестата е цигулката. А той, младоженикът, не беше готов. Ако беше готов, нямаше да доведе тая италианка. Щеше да каже: Учителю, само Ти, Ти каквото ми даваш, Господ ми дава тия цигулки. - Учителят е все едно Господ.

В.К.: Да, ама Вие Го възприемате така. Той не Го възприема.

Л.Т.: Аз така Го чувствам.

В.К.: Той не Го чувства така, затова. То и родът не Го чувства така, нали? Аз като наблюдавам.

Л.Т.: Аз чувствам Учителя не като човек, а като Божество. За мене е тъй.

В.К.: Имате отношение към Духа, към Божествения Дух. Вие Го усещате, че това е Божествен Дух, но те не Го усещат така.

Л.Т.: Именно.

В.К.: За тях Той е обикновен човек, и Учител, между другото. Затова е така.