160. ОТКАЗВАНЕ ОТ КАРИЕРА В ГЕРМАНИЯ

В.К.: Тука е много интересно. Вие споменавате на 98 страница от „Разговорите с Учителя” разговора между Янков и жена му, нали, с Учителя: как те ще заминат за Берлин, нали и накрая той...

Л.Т.: Канят ме, защото Венцислав много харесваше моето пеене, искаше да ме лансира в Берлин. И на дълги листа (какво търпение имал!), написваше немски думи и насреща български, да ги уча. И влизах при Учителя и Му ги показвах.

Викам: Венцислав ме кани. Като отида в Берлин, няма да отида на хотел, ще бъда у тях. И да излеза, и в Берлин да пея.

Той ми каза: „Ти няма да отидеш да пееш на Хитлер! Ти си определена да пееш на българите!”

И не ми позволи. И аз престанах тия листа да ги уча. Престанах да уча немския език, защото пък моите първи думи не са били български като бебе. Понеже майка ми и баща ми са ме занесли много мъничко бебенце в Германия, където той следваше текстилна индустрия и мама отиваше по богатите къщи да шие, да помага на стипендията на баща ми. Тя е дадена за един човек, а тука сме вече трима души. Баща ми взима и майка ми, взима и мене, бебе. А идваше Frau [госпожа] Фани, взимаше ме и ме носеше в детски дом.

Там, в чужбина, аз слушах само немски думи, не чувах български. И вечер, като ме донасяше у дома, аз вече спях. И ме туряха да спя. Само в неделя виждах майка си и баща си. А през неделните дни ме носеше в детски дом и даже сега още пея детските песнички:

Messer, Gabel.

Schere, Licht,

spielen kleine

Kinder nicht.

[C нож, вилица, ножица, пламък, малките деца не играят.]

И после песнички, които ни даваха тогава, но аз не можех да чуя български думи от майка си и баща си. И когато се върнахме вече в Сливен и мама, като излизаше някъде и ме оставяше на моята баба - на нейната майка, и аз й викам на немски, дърпам я и й говоря на немски. Тя не ме разбира. И децата дълго време ми викаха „немче”, докато почна да говоря български. Но езика не го знам, немския, само детския. Тъй че първите ми думи бяха немски.

В.К.: Интересно.