146. КАК УЧИТЕЛЯТ ПЕЕШЕ И СВИРЕШЕ

В.К.: Тука Вие непрекъснато споменавате: „Учителят пее и свири.” Сега искам да ми дадете една характеристика, като певец, на гласа на Учителя. Какъв беше гласът на Учителя?

Л.Т.: Той някога звучеше като баритон, някой път звучеше като бас, а някой път даже и като драматичен тенор и много се менеше гласът Му, според каквото пее. Имаше прекрасни пианисими. Много чисто, много божествено! Цялото Небе пееше с Него. Ние просто се излъчвахме. Ако четете това, което Ви дадох - писмото на брат Христов до Морис Басан, той е свидетел на това, кое сме работили. Но не сте дошли до него.

В.К.: He.

Л.Т.: Като прочетете, ще видите.

В.К.: Сега, мен ме интересува да дадете едно описание, една характеристика, понеже Вие сте школувана певица. Защото друг не би могъл да даде такава характеристика, да опише гласа на Учителя, освен вас. Затова исках да Ви питам.

Л.Т.: Ами за това Ви казвам: Той беше много странен в пеенето.

В.К.: Значи при различни песни имаше различен тембър?

Л.Т.: При различни песни имаше различни тембри и различен оттенък, и прекрасни пианисими.

В.К.: А като цигулар?

Л.Т.: Също много добър, много добър. Прекрасен тон имаше. И въпреки, че имаше брада, не Му пречеше. Слагаше цигулката и чудесно свиреше.

В.К.: Страница 75 от „Разговорите с Учителя” - „Песента на ангелите”. Изцяло ли е записана от Вас?

Л.Т.:Да.

В.К.: Понеже тука [Учителят] казва: „Друг път ще продължим песента”.

Л.Т.: Каденцата, накрая вече в Мърчаево като бяхме, има каденца накрая. Тая каденца той си послужи не с цигулка, а ме накара: „Пей!” - и ме гледа в очите. И аз отворих уста и Той си послужи с моя глас. И не знам какво пея! Пея, а аз съм изпяла по Негово внушение каденцата и при повторението я записах. Той си послужи вместо с цигулка, с моя глас. Той силно ми въздействуваше.

В.К.: И Вие втория път като я изпяхте, я записахте. По тоя начин се оформи цялата песен.

Л.Т.:Да.

В.К.: Значи в Мърчаево.

Л.Т.: Там я довърших.

В.К.: Така.