147. КОНЦЕРТ ПРЕД ГОВЕДАТА

В.К.: На 75 страница от „Разговорите с Учителя”. Кой Ви дава този голям букет, че Вие си навяхвате крака? Някой Ви дава един голям букет и Вие, като тръгвате, си навяхвате крака.

Л.Т.: А, един от публиката ме пресреща долу, дето е портиерът, вече излизам, с грамаден букет: нарциси, лалета, зюмбюли - грамаден. И ми го поднася с голямо уважение. И аз го поех, и правя крачка към брат Христов, който ме чака прав, и си навехнах китката [глезена] на крака.

И Учителят ми забрани вече да приемам късани цветя, букети с цветя.

Прибавям: когато готвех на брат Боян една година и осем месеца и отивах всяка събота, той се научил, че аз не приемам късани цветя. И като влязох при него, той каза: „Сестра Лилиана, отвори оная врата!” Аз отворих. - „Какво виждаш вътре?” Иска да ми даде урок. - „Виждам на шкафчето една ваза - натопени богородички, цветя.” - „Виждаш ли, че аз приемам късани цветя?”

Викам: Брат Бояне, Вие може да си приемате колкото искате късани цветя, но на мен Учителят ми забрани да приемам букети с късани цветя.

В.К.: [Смях]. Страница 75. Как се казваше тази роля от Царицата на нощта?

Л.Т.: Царицата на нощта от „Вълшебната флейта”, опера „Вълшебна флейта”. А тази, Царицата на нощта, има дъщеря Памина, която я грабва, Бялото Братство я грабва. А Тамино е влюбен в Памина. И тя казва: „Ще дам дъщеря си на тебе, но вземи ножа и убий Зорастро”, на белия брат.

В.К.: Да, така. А Вашата роля как се казваше? Ролята на кого?

Л.Т.: Когато говори за Учителя и за Учителювото учение, велико учение, много строго трябва да се спазва.

В.К.: На страница 76 има една песен „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”.

Л.Т.: Имам я.

В.К.: Тази песен е напечатана в песнопойката.

В.К.: Казвате: „Аз чувах, като че ли цялото Небе пееше.”

Л.Т.: Да, чувам.

В.К.: „Бях с отворени уши и всичко пееше.”

Л.Т.: Така беше. Чувах това.

В.К.: Сега, на същата страница. Как се развиха събитията от съвета на Учителя, че си представяте, че пеете на телета? Там нали имате проблем в Операта? С тоя певец?

Л.Т.: На говеда.

В.К.: На говеда.

Л.Т.: Не телета, а на говеда. Това ми го повтаряше десетки пъти.

И казваше тъй: „Ако те пасат, навели са се и пасат - ако те харесат и си вдигнат главите, и престанат да пасат, ще еволюират. Ако продължават да пасат и не те харесат, говеда ще си останат.”

Все това ми повтаряше. Салонът е пълен с говеда. И аз Го попитах: Мога ли да опитам на истински говеда? - И направих този опит на Рила.

В.К.: След като си замина Учителят?

ЛТ: Питах Учителя, мога ли да направя този опит върху истински говеда.

И когато съобщиха на Молитвен връх, че Паневритмията ще бъде на Езерото на Чистотата, ние отидохме с брат Христов много рано. После дойдоха другите. И видяхме телета, волове, крави на Езерото на Чистотата: едни пиеха, други пасяха.

Аз стъпих на височината на една канара, която още е там и изпях арията на Лакме от Лео Делип, каденцата изпях. Всички говеда си вдигнаха главите и вода течеше от тях, и спряха известно време, и слушаха.

И като тръгна един вол нагоре, и всички тръгнаха по гласа, и се качиха горе, и ние - него ден беше неделя - играхме Паневритмия с тези говеда около нас. Те насядаха по земята и си преживяха, и пак дъвчат.

В.К.: Това беше след като си замина Учителят?

Л.Т: Да, след като си замина, аз тогава опитах, на Рила го опитах.

В.К.: Това е голямо преживяване.

Л.Т.: Да, истинско.

В.К.: А през време на концерт, на оперно представление, какво имахте усещане? Какво казахте?

Л.Т.: Красиви образи.

В.К.: Създавате най-красиви образи?

Л.Т.: Да!

В.К.: На оперната сцена. Да. Значи така. А като (това е втора писта, записана вече)...

Вие сега, когато пеехте и когато си представлявахте, че те са говеда, в салона, как пеехте - по-спокойно?

Л.Т.: Ама разбира се, разбира се.

В.К.: Свободно пеехте. Така.

Л.Т.: Има ли човек страх, нищо не става. 50% губи. Нищо не може да даде.