Алтернативен линк |
102. ПЕСЕНТА „МИРЪТ ИДЕ!”
(ИДЕ ВЕЧЕ, ИДЕ С ПАЛМОВО КЛОНЧЕ НА МИРА ...)
Л.Т.: Има една друга песен за мира. Тя е: „Иде вече, иде с палмово клонче на мира.” Тя е друга.
А за нея Учителят заплака, когато я изпях в Мърчаево. Той е дал на сестра Стоянка Илиева да тури думите под нотите.
В.К.: А-а-а, значи при тази песен текстът е от Стоянка Илиева!
Л.Т.: Добре, ама тя, понеже не е музикант, турила думи на шестнайсетини ноти - бързо. И вместо да ги легатира135, защото става насечена, музикалната фраза става като трески, като че сечеш трески. Аз я коригирах.
Брат Христов ми я донесе, аз я коригирах.
Например, тя както го е направила:
„Иде ве-че, и-де, с палмо-во-то клонче на Ми-ра”
- виж как е насечено.
„Сли-за Той от-го-ре, сли-за Той ка-то вес-ти-тел благ.”
Аз го направих тъй:
„Иде вече, иде, с палмо-воо” (Не ,,-во-то”, а „воо”)
- правя двечките легато, за да се получи магнетизъм, мекота.
Иначе става насечено.
И махнах „като” - „като” няма нужда.
„Слиза Той отгоре, слиза Той вестител”
- „като” няма нужда. „Слиза Той” (без „като”), пак едно легато и се получи една мекота на музикалната линия.
И когато го казах туй на Учителя в Мърчаево, Той заплака. Извади Си кърпата, търколи се една сълзица, търколи се втора сълзица и си обърса очите. Защото ме накара цялата да я изпея. И аз не Го гледах, гледах в кюшето там и когато си дръпнах очите, да Го видя, Той плачеше.
А и аз написах една композиция за тия сълзи:
„Сълзиците Си Той изтри и ние приехме една капчица само от великата Му скръб.”
Написах цяла композиция, защото изживях просто Неговото състояние.
Защо заплака, не знам. Това беше в стаята в Мърчаево. Той беше седнал на креватчето Си, аз бях седнала на стол и брат Христов беше до гардероба седнал.
Той ме накара да изпея цялата песен, както съм я коригирала. И сега я имам коригирана.
В.К.: Сега, знаете ли кое е най-интересното? Аз преди десет дни, понеже работя върху този сборник - „Изгревът”, и понеже аз знам историята на „Мирът иде!”, нали по разкази, и бях решил да включа и мелодията от Учителя „Иде вече с палмово клонче на мира” и текста от Стоянка Илиева, която мелодия и текст не е сложен в песнарката на Мария Тодорова.
Песента „Иде вече, иде с палмово клонче на мира” започва така:
Иде вече, иде с палмово клонче на мира.
Слиза Той отгоре, слиза Той, вестител благ.
Иде вече с палмово клонче като сияние,
Иде мирът обещан със Неговия поглед чист....
И сега те ми показаха една редакция на песента - вероятно е Ваша, онова, което Вие сте написали, както сте написали, - обаче ми казаха: Лилиана Табакова е сложила в друга, по-висока октава, в друга тоналност песента. Има ли такова нещо?
Л.Т.: Не, в нейната тоналност на песента, от сол. От сол надолу - главовият [основният] тон.
В.К.: И което е най-интересното, аз се чудих, ама преди да се срещна с Вас, сега коя редакция на песента да сложа - Вашата или както Стоянка е сложила. И сега това, което чувам от Вас, ме кара и вече взимам решение - ще сложа Вашата редакция.
Л.Т.: Тука става вече въпрос за тоналността, нали, а не за думите?
В.К.: Да, за тоналността на песента.
Л.Т.: Тя почва от сол, от втора октава. [Пее]
Същата гама я пеехме и пред Учителя, същата гама. Сега кой Ви го е казал, може би не е разбрал.
В.К.: Аз искам да Ви питам: сега това, което Вие сте го написали, има ли грешка?
Л.Т.: Ами как ще има грешка!
В.К.: В тази песен, понеже е в друга тоналност, стойността има ли някаква грешка? Във връзка с окултната теория?
Л.Т.: Ама никаква друга тоналност. Аз го пея в тяхната тоналност. Също. Само че измених тия наблъскани думи.
В композирането и в музиката ние избягваме на шестнайсетина ноти на всяка нота да турим сричка, щото се получава насечена музикална линия. А когато ги легатираме по двечки, например: „Слиза Той отгоре, слиза Той”. „Като” - ами няма нужда от туй „като”! „Слиза Тоой” - легатирам, „вестител свят”. Без „като”, защото става много насечено.
Цялата песен съм коригирала, ама тука става въпрос за фонетическия...
В.К.: Разбирам, разбрах вече.
Л.Т.: А не гамата.
В.К.: Да.
Л.Т.: Нито тоналността. Същата тоналност. И Учителят заплака, когато Му я изпях.
В.К.: Сега, в този сборник „Изгревът”, когато става въпрос за „Мирът иде!”, ще поместим именно това, Вашето. И историята на тази работа. Трябва да се опише, да се знае.136
Л.Т.: Аз съм я направила с акомпанимент, даже Фаустина, която е тук, я знае, понеже тя е пианистката ми.
______________________________
135) Легато - свързано и гладко възпроизвеждане на музикални ноти или изпълнение на два или повече тона без паузи между тях
136) Нотираният текст виж в Изгревът ... Т. 1. София: Житен клас, 1993, с. 681-682. ISBN 954-799-183-3; 2. доп. изд. 2011, с. 818-819. ISBN 978-954-9915-18-1