103. ОТНОВО ЗА ПЕСЕНТА „МИРЪТ ИДЕ!”

(Мирът иде вече ...)

В.К.: Да. Вие казахте, че „Мирът иде!” сте я разработили за хор и за оркестър.

Л.Т.: А, другата. Те са две. Сега другата, която имам, Той я свиреше.

В.К.: Това беше на Стоянка Илиева.

Л.Т.: Да. А пък другата е братска песен.

В.К.: „Мирът иде!”

Л.Т.: [Пее]

„Мира иде вече, мира иде вече, мира иде вече,

мира иде вече - тъй наш Господ рече.”

В.К.: Значи за тази песен Вие споменавате, че е свирил.

Л.Т.: Тази свиреше с цигулката си в приемната стая, когато бях там.

В.К.: Да, на страница 35 от Вашите „Разговори с Учителя”.

Л.Т.: А на нея съм направила аз разработки за хор, даже и за оркестър.

В.К.: Вие това го имате?

Л.Т.: Имам го.

В.К.: Така. Значи това нещо е разбрано днес от мен и е записано.

Л.Т.: Разбрахте ме.

В.К.: И записано.

Л.Т.: Тя е съвсем друга песен.

В.К.: Ясно, да. Тука има ли я в песнарката на Мария Тодорова -“Мирът иде!”?

Л.Т.: Не знам, не съм видяла. Тя я няма, дето я свири Учителят.

В.К.: „Мирът иде вече...” я няма, така ли?

Л.Т.: Няма я тука.

В.К.: А Вие я имате?

Л.Т.: А другата, дето е на Стоянка, има я тука в песнарката.

В.К.: А тази - „Мирът иде!”, Вие я имате на ноти, нали?

Л.Т.: Ами всичко имам.

В.К: Значи ето, това трябва да се приложи към тази работа.

Л.Т.: Имам ги.

В.К.: Тази, „Мирът иде!”, на страница 130 от песнарката на Мария Тодорова, това е на Стоянка Илиева?

Л.Т.: А-а, значи, вижте сега, аз я имам не от това сол, а от горното сол.

В.К.: Е-е, затова те правят забележки.

Л.Т.: Ама тъй ми я донесоха. Братът ми я донесе така. Това сол е октава горе.

В.К.: А-а, и затова те казват, че твоята редакция е пригодена за Вашия колоратурен глас.

Л.Т.: Ама не съм аз, брат Христов тъй ми я донесе.

В.К.: И сега кое е вярното? Това ли е вярното, което е отпечатано на страница 130 или на брат Христов?

Л.Т.: Не мога да кажа. Учителят я свиреше старата песен. Тази не я свиреше. Той свиреше другата.

В.К.: Сега, това е на Стоянка, така ли?

Л.Т.: Да.

В.К.: Ето, вижте сега пак „Мирът иде!” на страница 132.

Л.Т.: Пак от долу са я сложили, да. Те, те са ниски гласове, затова са я сложили от долу. А пък аз я пея от горе.

В.К.: Сега тази, „Мирът иде!”, на 130-а страница, песен на Учителя, гдето заръчва на Стоянка, нали, дето да даде думите на песента.

Л.Т.: Да, да.

В.К.: А от твоята „Мирът иде!” на Учителя няма нотите тук.

Л.Т.: Няма.

В.К.: Значи ясно.

Л.Т.: Няма, сега ще излезе.

В.К.: Сега ще излезе.

Сега друг въпрос. Вие казахте тука за „Мирът иде!”, на 130-а страница, брат Христов Ви е донесъл и нотите са отгоре, така ли?

Л.Т.: Да, донесе ми нотите, както Стоянка ги е направила, но аз я коригирах.

В.К.: При Вас, на брат Христов, отгоре почват нотите, така ли? Друга октава.

Л.Т.: Защото те, вижте къде стигат, долу си, слизат долу, а аз съм колоратурен сопран и трябва да пея в друга гама. Да. Чакай да видя и другото, без думите.

В.К.: Да, без думите.

Л.Т.: Да.

В.К.: Значи да резюмираме. След като Вие правите така автоматически песента, я занасяте на Учителя, изпявате я и Той я харесва, и тогава Той заплаква.

Л.Т.: Той заплака.

В.К.: Значи ясно: Той одобрява Вашата. Ясно, този въпрос е ясен.

Л.Т.: Като Му казах всички корекции, всяка корекция Му разправях, Му обяснявах как съм я направила, а Той много разбира.

В.К.: Вие сте музикант, трябва професионалист, така са нещата. Другото е аматьорство.

Л.Т.: Стоянка е поетеса, ама тя не е музикант, нали? Тя си слага думите така, като поет. А пък аз, като музикант, пък гледам и музикалната фраза да я омекотя, да не е насечена.

В.К.: Тази песен, на която Стоянка пише текста, тя ли е тази, която е дадена още от първите години?

Л.Т.: Кои първи години?

В.К.: Ами тази от 1918-1919 години.

Л.Т.: Е, тогава не съм била.

В.К.: Сега, тази песен, която Вие за пръв път чувате от Учителя, Той за пръв път я дава, така ли? „Мирът иде!”?

Л.Т.: Да, за пръв път.

В.К.: Преди това не я е давал?

Л.Т.: Не. А, мисля, че известна е на Братството, само че не е ноти-рана, не е написана в песнопойките. Защото когато Учителят започна да я свири, брат Христов тихо я тананикаше - значи е известна на Братството.

В.К.: Знаете ли защо? Защото през време на Европейската война на улица „Опълченска” № 66 една сестра идва и се оплаква на Учителя, и казва: „Учителю, няма ли да спре тази война! Кога ще спре?” - И Той отговаря: „Когато положението стане невъзможно, тогава ще спре.” - И Той взима цигулката и почва да свири, и кара всички приятели да пеят. И тогава спира войната. Значи с „Мирът иде!”. Но коя е песента? Точно това искам да зная.

Л.Т.: Именно тази песен.

В.К.: Която свири пред Вас?

Л.Т.:Да.

В.К.: А не онази с текста на Стоянка?

Л.Т.: Не.

В.К.: Е, това е най-важното. Защото аз мислих, че тази песен на Стоянка, с нея Учителят е спрял войната.

Л.Т.: Не, с тази, която свири тука, дето пиша за нея в „Разговорите с Учителя”.

В.К.: Е, сега виждате ли аз каква грешка щях да направя!

Л.Т.: [Пее]

„Мирът иде вече, мирът иде вече,...”

А после втората част, след като идва фортисимо (много силно). [Пее]

„Мирът дойде вече!”

Вече втората част, вече казва „дойде”, не „иде”, а „дойде”. [Пее]

„Мирът дойде вече.”

„И тази песен, каза Той, ако се изпълни идейно от окултно-идейни певци, мирът ще дойде.”

В.К.: И понеже аз бях събрал за този сборник историята на тази песен и всички случки, и аз мислех, че е песента на Стоянка, и мислех да сложа нея.

Л.Т.: Не е, не е.

В.К.: Сега слагам тази, Вашата, като документ.

Л.Т.:Да.

В.К.: Вижте какво нещо.

Л.Т.: Тя тепърва ще излезе мойта.

В.К.: Ясно, но аз вече ще обясня коя е песента. Аз това не го знаех. Ето, вижте сега как трябва да се работи. Защото това, ако Вие не бяхте го казали, никой няма вече да го знае.

Л.Т.: Той го свиреше не само в приемната Си, Той го свиреше и в Мърчаево, когато беше у Темелко137, защото тогава Го посетихме групово.

____________________________

137) Темелко Гьорев Темелков, 1896-1990